Проф. д-р Иван Гаврилов: Без национален регистър на онкологичноболните как ние лекарите да координираме дейността си?
„Налагат се няколко тактики в лечението на рака на гърдата – първо, ранна диагностика, второ – нови методики на лечение, директно свързани с ранната диагностика и, трето, системно проследяване и контрол на заболяването“, заяви проф. д-р Иван Гаврилов, началник на Клиника по гръдна хирургия в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“ по
време на провеждащата се Национална конференция по хирургия на гърдата.
Целта на конференцията е експертите да обсъдят въвеждането на стандарти за диагностично
поведение и хирургично лечение при пациенти с карцином на гърда.
„През 1952 г. е създаден Националният раков регистър, който забележете е 4-ти в Европа.
Ноември миналата година той бе закрит, всичките ни опити да не се случи нямаха чуваемост. В момента към националната информационна система има архивирани 1 милион 18 хиляди 484 случаи на рак – диагностицирани, лекувани и проследени. Но тази информация остава необработена. Никой не се ангажира да я обработи. Как ние, лекарите, бихме могли да координираме дейността си? Как бихме могли да се измъкнем от факта, че в
Европа 5-годишната преживяемост от рак е 86%, а в България е 78%“, заяви проф. д-р Иван Гаврилов.
В центровете за лечение на рак трябва да се лекуват поне 150 случая на новодиагностицирани пациенти и 50 на метастазирал рак, за да може да се поддържа експертен опит за всеки член на екипа. Данните показват, че преживяемостта от рак е свързана с броя на лекуваните случаи годишно, това е част от последните изисквания на Европейското дружество на специалистите на рака на гърдата. То е стартирало доброволен процес
на сертифициране на специализираните европейски звена за лечение на рака на гърдата.
Сред новите изисквания са операциите да се извършват от специализирали хирурзи с мамологична насоченост, да има специализирани радиотерапевти, мед. онколози, патолози, специалисти образна диагностика, мед. сестри с онкологичен профил,
да има също специалисти по генетика, психологическа и социална подкрепа.
По данни от онкологията „Иван Черноземски“ българските пациенти, страдащи от рак на гърдата, живеят по-кратко в сравнение с пациентите в ЕС.