проф. Асен Балтов, курорт, МЗ, МОН, сертификати
сн. БГНЕС

Проф. Балтов за FN: Карантинираните – 37 хиляди, активните случаи – 140 000. Как така?

„И при най-добрите намерения без контрол мерките не вършат работа“

 

COVID-мерките и кризата ще се управляват с нов подход – на база на процента запълнени интензивни легла в болниците, стана ясно след заседание на Министерския съвет днес. При 80% заетост, мерките ще стават по-строги. Такива са възможни в София..

На прага ли сме на локдаун? Трябва ли? Ще сработи ли новият подход на правителството в момент с рекорден брой болни? Защо броят на карантинираните остава все същият при нарастващи активни случаи?

Говорим с проф. Асен Балтов, бивш директор на спешната болница „Пирогов“ и настоящ депутат от ГЕРБ.

 

– Днес ще разберем ще има ли нови противоепидемични мерки в София. Какви очаквате да са те?

  • Очаквам да бъдат предприети по-ограничителни мерки, защото в момента болните в София са над 2000 на 100 000 население, което е изключително високо и е нов антирекорд. Заедно с това имаме много новозаразени и активни случаи и освен това вълната с Омикрон е много сериозна от самото начало. Освен това очаквам още сериозно разрастване на бройките на новозаразени. Важно е също, че никой не знае как протича Омикрон в България и няма никаква представа колко хора ще имат нужда от постъпване в лечебно заведение или ще имат преглед при личен лекар или ще имат нужда от изписване на терапия. Това са доста сериозни базисни данни, които да се имат предвид и областният щаб да вземе решение.

– Наблюдаваме ли отслабване на редиците за борба с COVID-19, поради което се случва тази огромна вълна, или следваме тенденцията от останалата част от света, където също не е розово?

  • Това увеличение стана благодарение на Коледните и Новогодишните празници и събиранията на много хора на едно място. Другият фактор, който повлия е, че много хора се завърнаха от обучение и работа в чужбина, най-вече студенти. Оттам дойде и бързото навлизане на Омикрон и така бързо нарастващата пета вълна.

 

– Как оценявате мерките, които бяха предприети по това време? Имаше ли начин да се ограничи малко това, което се случва сега?

  • Мерките, които бяха предприети относно влизането на граждани от ЕС бяха много слаби и това допълнително пропусна много носители, които нямаха още клинична проява – знаете, че по това време нямаше задължителен PCR тест за влизащите от Европа.

 

– Правителството планира нов подход, при който ще затяга мерки на национално ниво – ще се взимат предвид заетите легла в болниците, за каква продължителност са заети, какви са възможностите да се увеличи тяхната бройка. Адекватен подход ли е това?

  • Нека да видим дали ще проработи този нов подход. Защото и при най-добрите намерения, когато няма добър контрол, за съжаление, мерките не вършат работа. Най-важен е контролът. Виждаме, че броят на карантинираните седи вече 3 месеца на 37 000, докато броят на активните случаи днес е вече нас 140 000. Което значи, че не се карантинират всички активни случаи. Би трябвало броят на карантинираните да е почти колкото броя на активните случаи. Тоест не по-малко от 100 000. Това го извършват РЗИ, те провеждат карантината и епидемиологичното проучване на контактните лица. Хубаво е, че се намали срокът за карантина и контактните, това ще намали броят и на активните случаи, и на карантинираните, но въпреки това очакванията са за изключително висок брой такива хора. Активните случаи ще се увеличат драстично. Надявам се, да не съм прав, но правя прогноза, че към края на януари ще имаме 100 000 заразени на седмична база. Това ще доведе до много сериозен натиск и върху болниците, и върху личните лекари, и върху всички, свързани по някакъв начин със здравеопазването.

– Ще има ли пълен локдаун? Необходим ли е?

  • Не мисля, че пълен локдаун ще помогне и не мисля, че ще се случи. Може би онлайн обучение на децата за 10 дни би подпомогнало нещата, защото виждам, че изключително много се увеличават болните деца в училище. Може би е една „грипна ваканция“ би допринесла за намаляване на натиска.

 

– Какви според вас са решенията хората да се стимулират за бустерна доза ваксина?

  • Тези решения трябва да ги предложи изпълнителната власт, но е сигурно, че бустерната доза е един от начините за намаляване на заболеваемостта. Знаем, че бустерната доза и тези, които са преболедували в последните три месеца, по-трудно се заразяват, при тях вирусът преминава леко, не разпространяват инфекцията. След 27 януари можем да очакваме и разрешение за втора бустерна доза, което допълнително би помогнало да не се разпространява Омикрон.

 

– Виждате ли край на пандемията? Питам, защото по-рано през седмицата от българското представителство на СЗО прогнозираха, че дори и другаде заразата да приключи, тук такава опция засега не се задава поради малкото ваксинирани хора.

  • За съжаление според данните в момента, повече от 70% от хората, които в момента се ваксинират са с трета бустерна доза. Това не ме прави оптимист. Петата вълна се очаква да бъде най-силна. А за България никой не може да каже как ще се развие ситуацията и заради малкия процент ваксинирани хора.

 

* Заглавието е на редакцията. Интервюто е взето преди събитията от протеста пред Парламента

 

- реклама -