Антоанета Христова, партии, избори, кампания
Снимка: БГНЕС

Проф. Антоанета Христова за FN: Усещането за мярата ще бъде основният критерий за успеваемост по време на кампанията

Избори по време на пандемия! Вече започна да тече месецът, в който партии и коалиции трябва да убедят българите да гласуват и да дадат мандат на 240 народни представители за взимат решения следващите четири години.

На каква кампания ще станем свидетели по време на ковид криза, коя ще е печелившата стратегия, каква промяна очакват избирателите? Отговорите потърсихме от политическия психолог проф. Антоанета Христова. Ето експертното й мнение:

–––––––––––––––––-

– Предизборната кампания започна. Какъв тон очаквате от кандидатите и партиите?

В много сложна ситуация се намират всички кандидати и партии – нестандартна за тях. Досега, като че ли основната техника на предизборната кампания беше насищане по медиите, срещи лице в лице с избирателите и едно остро противопоставяне, което започна и продължи не само от предишните парламентарни избори, но и по време на управлението на ГЕРБ, основно по линията ГЕРБ-БСП, но и по линия Румен Радев-ГЕРБ.

Това, което отчитаме, е една нестандартна ситуация при високи нива на стрес в обществото, свързани с ковид пандемията. Забелязваме преминаване на мярата на сблъсъка, който може да бъде приет като нормален и демократичен начин за представяне на различни гледни точки. И в момента партиите, които са разумни, са изправени пред избора да правят една малко по-обрана, електронна – предимно през социалните мрежи кампания или да продължат в същия стил.

Усещането за мярата ще бъде основният критерий за успеваемост по време на кампанията. Мярата къде да не „пресолиш“ стратегията на нападение и използване на нелицеприятни форми на атака и черна ПР кампания за сметка на това да представяш агресивно самия себе си.

– Вие донякъде ми отговорихте, но все пак да подчертаем – кой е печелившият политически ПР в този момент – да си дадеш сакото или да използваш националния празник за поредна атака?

Свалянето и даването на сакото е по-печелившата стратегия ако го използваме като символ. Като конкретика мога да кажа, че очаквам от управляващите една много обрана кампания от гледна точка на тяхното присъствие в електронните медии. От страна на Слави Трифонов, очаквам до край стремеж за опазване на профила, който е изграден до този момент. За сметка на това, очаквам крайни позиции на опозиционните, по-малки политически партии, особено тези около Мая Манолова, едно по-кряскаво присъствие. Ако това не се случи, означава, че има проблем вътре в отношенията между лидерите във формированието .

– Печеливш ход ли е привличането на популярни лица в листите на партиите? Това отново ли е само и единствено политическа реклама?

В много голяма степен това е политическа реклама с цел обогатяване на образа. И в много голяма степен това е начин да засилят лицата, които се свързват със съответните политически партии. Виждаме, че ВМРО, НФСБ и Воля, подходиха по този начин. Това е продиктувано от необходимостта да се засилят лицата, с които се свързва определена политическа партия. Например, в момента ВМРО се свързва основно с трима човека – Каракачанов, Джамбазки и Веселинов. Именно защото са само трима, имаха нужда от разширяване на лицата и то с бързоразпознаваеми лица, които нямат нужда тепърва да им се прави образ.

От друга страна, ГЕРБ също се отвори за гражданска квота, но не мога да кажа, че това е доминанта. Единствено лекарите са с по-сериозно присъствие и то във всички възможни листи. И това е нормално на фона на основната тема на обществото. Винаги, когато има определена тема, която доминира взимането на решение в политиката и вниманието на общественото мнение, тя определя и профилите на гражданската квота.

– Има ли вариант да осъмнем в парламент, пълен с хора с най-разнообразна експертиза, на които да поверим важните за страната решения? Поддържате ли мнението, че няма лошо парламентът да е шарен откъм представителство?

В никакъв случай. Аз съм един от най-твърдите застъпници на идеята за необходимостта от малко политически партии в парламента, защото по този начин партията, която управлява, може да поеме отговорност. И за мен коалиционните формирования, на които сме свидетели в последно време, водят до връзване на ръцете на политическите партии с най-голям процент и са нещо вредно. В този смисъл малките партии повече пречат, отколкото подпомагат експертизата, и отговорността, и развитието на по-големите партии.

В края на прехода в рамките на демократизацията, би било естествено да вървим към модели, които са доказали стойността на дву-три партийния модел в политическата структура. Разбира се, у нас говорим по-скоро за три партиен модел, но идеалният вариант би бил да бъдат две – лява и дясна.

Колкото по-шарен е следващият парламент, толкова по-зле – това е моят отговор.

Не е вярно, че големият разширен парламент отразява широките настроения на обществото. Те се определят от това доколко партиите ще се представят добре на изборите и между какво и какво прави избор българинът. Ако имаме две или три, които добре се представят, те са напълно достатъчни, за да изберат гласоподавателите между тях. Подобно на ЦСКА и Левски.

– На база наблюденията Ви от предишни избори – какво чуват и какво не избирателите? Силата на аргументите или емоционален вот?

Стара теза е тази, че избираме емоционално. Да, изборът е емоционален, но в основата му лежи рационална преценка – това как аз се чувствам, как живея и какво впечатление предизвикват политическите лидери.

Въпреки всичко, хората избират първо по партийна принадлежност. Например, тези, които са твърди избиратели на център-дясно. Сред тях има хора, които не могат да преживеят гласуването в лявата страна на спектъра. Което означава, че политическите идеологии функционират, колкото и да не го признаваме.

На второ място избират на база лична удовлетвореност в живота. Гласоподавателите са разпределени между тези, които имат работа, семейства, близки хора и неудовлетворените – главно хора, останали без работа или с ниски доходи. На практика обаче, връзката между управляващата партия и удовлетвореността преминава през доходите. Затова си мисля, че темата за доходите на българите и неговото достойно присъствие в Европа, именно – финансовият аспект е нещото, което е основен индикатор за избор на съответна политическа партия.

И не на последно място това е усещането за устойчивост – коя политическа партия показва, че няма конфликти вътре в нея, че се е изчистила от тях и работи в единство, формирайки политики, които предлагат устойчивост на системата.

– Какво се крие зад ключовата дума „промяна“, на която наблягат много от партиите? Какво наистина трябва да се промени спешно?

Това е много хубав въпрос. Защото с думата „промяна“ много се манипулира. Ние разбрахме вече, че Румен Радев разбира под промяна президентска република. Певицата Мариана Попова каза, че това означава изобщо да няма политически партии и да има само президентска република.

Когато изследваш структурата на понятието за демокрация на българите, става ясно, че основните елементи на демокрацията не се припознават в нашето общество. Например, трябва да има ред и изпълнение на законите. Те казват: Да, има закони, само че няма контрол и спазване на реда и контрол. Когато казваме, че имаме свобода на словото, те казват: Да, има свобода на словото, но то е стигнало до слободия, няма регулация. Когато ги питаме за легитимност: Да, това е да се спазват правата, да бъдат нещата според процедурата. Но, трудно могат да посочат примери за важни факти и процедури от политическия процес, които се спазват стриктно и ние сме сигурни в тях.

Хората бленуват за приложение на понятията им за демокрация. Това е очакваната промяна – за повече контрол, за спазване на правилата и за спазване на процедурите.

– Но някак контекстно оставаме с впечатлението, че играта с „промяната“ всъщност е всички срещу Борисов?

Да, защото това е отново манипулация. Това е груба манипулация на понятието, което избирателят влага в думата „промяна“. Хората очакват промяна за подобряване на здравеопазването. Промяна в образованието, за да не казваме, че децата ни излизат от училище необразовани. Т.е. искат ред и реформи, рязък скок в секторните политики, което да доведе до промяна на техния начин на живот. Ето, това е промяната, която очакват, а не промяна на системата на управление, даже и на това кой ни управлява.

Очакват промяна на живота им към по-добро и това не се свързва с радикализъм, революция. Свързват го с това, за съжаление, политиците да го направят. Моята теза е, че демокрацията не е отговорност само на политиците, а системен, устойчив, постоянен натиск на гражданите върху политиците за промяна.

– Защо партията на негласуващите е най-голяма?

Защото, в резултат от дългото управление на ГЕРБ, както и на атаката срещу тях, а и грешки, които се допуснаха, се намали подкрепата за управляващата партия.

В същото време има хора, които винаги са търсили новото в среда на нововъзникваща демокрация. Избиратели, които търсят новия спасител, които са висококритични. Тази група, която е много голяма (обикновено към 50% от избирателите) търсят алтернатива. Но, в България алтернативите, които се появиха са много и стари, нямат и достатъчно убеждаващо поведение и лидери, затова и тази група става все по-голяма. И вероятно ще предпочете да не гласува, отколкото да отиде до урните. Но, разбира се, всичко може да се случи – имаме един месец!

 

- реклама -