сн. БГНЕС

Проф. Антоанета Христова за FN: Езикът на омразата не печели избори, а отблъсква избирателите

Казали са в любовта и на война всичко е позволено, но у нас май това важи и за предизборната кампания. Тези дни „лицето“ на родната демокрация Лиляна Панделиева си спомни една история от 1990 година. Тогава СДС разпространяват плакат, който е директен „подарък“ за БКП-БСП – карта на България, обсипана с черепи.

Изненадващо тази акция не постига желания ефект и се обръща срещу СДС като бумеранг, защото отдръпва десетки хиляди хора като потенциални гласоподаватели.

И ако тогава грешките на българските демократи някак си е можело да бъдат простени заради младостта на новата политическа система, то 30-на години по-късно у нас все още има политици, които залагат на очернянето и езика на омразата. Доминираше ли той в предизборната кампания и какво успяхме да чуем от наистина важните политически послания на партиите за по-доброто бъдеще на страната ни?

Разговаряме с политическия психолог проф. Антоанета Христова.

Антоанета Христова

Често политиците губят мяра преди избори. Настоящата кампания премина ли отвъд добрия тон?

– В медиите, които отразяват живия живот и отношението на политиците, добрият тон отдавна е преминат. По време на протестите през лятото може би имаше своеобразен пик на изява на грубо, агресивно, абсолютно поляризирано поведение и липсата на всякаква култура и отношение на хората едни към към други. Визирам особено епизодите с хвърляне на домати и яйца, грозните думи и плакати, увисналите на бесилки чучела – всичко това са символи на арогантността, символи на отношение, което не предполага диалог и каквато и да е комуникация за разрешаване на проблемите. Символ на желанието „Искам да те унищожа, за да дойда аз и да бъде моето!“ Тогава, когато сме минали през един такъв етап и когато голям процент от хората не разбираха какво се случва, разбираемо е политиците, които са използвали тези средства да продължат да смятат, че тази кампания ще бъде ефективна за тях. Защото тя ги профилира и ги поставя ясно в нишата, която се противопоставя и води битка на живот и смърт с правителството. А очевидно нямат достатъчно експертен потенциал за смислен, професионален дебат. Напоследък тези епизоди намаляха, но не бих могла да каже, че проявата на агресивно поведение, макар и от малка група хора не доминира и не прави впечатление. Защо доминира? Те може да са пет човека, но биват отразявани от медиите и участниците в тези прояви разчитайки именно на това – от едно малко събитие да се произведе нещо голямо.

Печеливш ли е езикът на омразата на избори или точно обратното? Например тази акция пред фамилната къща на премиера през уикенда няма ли по-скоро да донесе дивиденти на ГЕРБ, активизирайки техния електорат?

сн. БГНЕС

– Изключително грозен акт, който смятам, че постига именно това – повишава активността на привържениците на Борисов и ГЕРБ и предизвиква отвращение от хората, които използват подобни методи. В много психологически изследвания на причините да гласуваш или не за дадена политическа партия, проведени не в Българя, а по света, много често се проследява точно това усещане за отвращение.

Голяма грешка е чрез символи, чрез предизборна кампания и подобен начин на говорене да предизвикаш такова усещане. В момента, в който стигнеш до там, това означава, че процентите ти тръгват надолу и започваш да губиш подкрепа. Мисля, че при нас се случва същото по отношение на тези, които използват подобни методи.

Aпропо такъв ефект на активизиране на електората някои политолози предричат и за ДПС заради акцията в парк „Росенец“ край резиденцията на Доган?

– Разбира се, това се коментираше още по време на действията на Христо Иванов на „Росенец“, когато той акостира на този малък плаж, ако може да се нарече такъв. И в крайна сметка се получи ефект на организиране и мобилизация на избирателите на ДПС. Така, че погледнато обективно това беше голяма услуга в полза на движението.

сн. БГНЕС

Според вас успяха ли да чуят хората посланията и програмите на партиите за управлението на държавата или те останаха на заден план?

– Мисля си, че хората чуха много малко от тази предизборна кампания именно защото получиха това чувство за отвращение, за което споменах вече. Почти се отказаха да наблюдават предизборната кампания по медиите, дебатите им изглеждат безинтерсни, защото се повтарят едни и същи мантри. ГЕРБ и БСП се опитаха да кажат някои свои предложения в предизборната кампания, но на фона на общото нежелание да се проследява политическото говорене не се чу много. Това нежелание се определя и до голяма степен от ковид-кризата, защото това е доминантната тема и тревога на човека В това, което БСП искаше да каже имаше  идеи. Същото се отнася и до предложенията на ГЕРБ. Така двете основни политически партии на практика се опитаха да включат позитивния нюанс. Корнелия Нинова се опита може би да изправи прекалено големия си негативизъм, който демонстрираше като опозиция през последните години. Именно сблъсъка между тези две партии и техните говорители щеше да бъде интересен.

Наистина определено се чувства липсата напоследък на този техен агресивен опозиционизъм…

– Усетиха се по време на последната права на кампанията да променят тона. Но, е късно. Когато дълго време ти си налагал един образ, този период е прекалено кратък, за да можеш да го промениш. Освен това техните предложения предполагаха експертен дебат, да се сблъскат и с ГЕРБ, с техните предложения пред лицето на избирателите, защото управляващите имат своите предложения по конкретните политики. Трябваше да бъдем убедени дали левия или десния подход е по-правилен към днешната криза. БСП си подложи с дългосрочното си поведение голяма част от хората да не искат да ги чуят, докато ГЕРБ се опита да балансира между това, че представи сериозна програма и се опита да запази профила си от основното послание „Работа, работа, работа“ работейки, независимо от всичко, което се случва и агресивната кампания срещу него. Така, че като краен резултат мога да кажа, че нещата останаха там, откъдето започнаха – процентите на социолозите за момента са същите, хората не са ангажирани към предизборната кампания и всеки, решил да гласува ще отрази своята стара позиция без да се е вслушал кой какво предлага.

Новите по-малки партии и коалиции ли са основния опонент на ГЕРБ на тези избори?

– Не, няма как да са основен противник, защото те са твърде малки. Никой не може да промени начина, по който е създадено политическото пространство, колкото и да му се иска. Има нови политически партии, които трябва да се заявят, че покриват един терен от полето и той е център-дясно или център-ляво. Всички партии на терен в момента са противници на БСП, защото взимат от техния електорат. Те декларират, че са срещу Бойко и ГЕРБ, но и срещу БСП. Но, това БСП също го декларира, а в същото това време те не са част от БСП и не се колаборират с нея. Което означава, че ти можеш да й помогнеш в голямата й цел, но я отслабваш като политическа сила, която може да реализира лява политика и от това страда лявото. Например, „Демократична България“ е типична лява либерална формация с всичките си послания и говорене. И ето ви една манипулация, че някои я наричат дясна – даже журналисти и експерти я определяха като такава в началото. Но, ДБ доказаха с посланията си, с ценностната си политика, с това, че отказват да се идентифицират с политическа страна, че са център-ляво. Но, отказват да бъдат и с БСП – защото искат да печелят дивиденти и от едното и от другото. Т.е. с много ПР „врътки“, руинират лявото.

Ако се оправдаят очакванията за рекордно ниска избирателна активност ще има ли партии, които ще подложат на съмнение легитимността на вота и възможно ли е те да пожелаят преповтаряне на изборите при успокояване на здравната обстановка?

– Да, ще има такива партии. И това от една страна ще са загубилите, а от друга онези, които са влезли в Народното събрание с най-нисък процент също ще продължат да „викат“, за да останат в центъра на медийното внимание. Въпросът е ще имат ли основания за това? Не зная, нека да видим. Има си органи, които да проверят това. В целия свят се приема, че по време на изборите се отчитат някакви грешки и манипулации, но крайния резултат трудно се повлиява от тях.  Ако това обаче се преувеличи и малките политически формации започнат да правят от „мухата слон“, това не би трябвало да бъде разрешено. Приемаме, че може и да участват много хора на изборите, но ако не участват, това означава, че тези малки формации не са били избрани даже и от недоволните, които не са имали достатъчно мотивация да отидат да гласуват за тях. Тоест те ще бъдат избрани от един много малък процент от хора и този малък процент не може да държи цялото общество в напрежение и в неспособност да продължим да се справяме с живота си в малко по-спокойна атмосфера.

- реклама -