Проф. Анна Кръстева за FN: Вече е ясно, че елити и граждани са от двете страни на демокрацията

Тази седмица Европейският парламент осъди в резолюция България за недостатъци в зачитането на върховенството на закона.

В гласувания в четвъртък документ ЕП застана зад борбата с ендемичната корупция и подкрепата за свободата на медиите, подчертавайки ролята на върховенството на закона за защита на демократичните принципи на блока.

Разбира се, в България резолюцията намери различен отзвук, стана и тема на антиправителствените протести.

Какво точно ни казаха от Европа, какъв ще е ефектът от този акт и чии гласове се чуха в Брюксел?

По тези въпроси разговаряме с проф. Анна Кръстева – Доктор по политически науки и преподавател в НБУ. Вижте експертният й коментар!

– Бихте ли се съгласили с определението, че резолюцията е „звучен шамар“ за управляващите или „победа за демокрацията“?

• Безспорно е победа за демокрацията в един много дълбок смисъл. В Брюксел ярко прозвуча гласът на българските граждани. Този глас е като хор, в който се открояват три ярки арии в него.

Най-важният в него е гласът на мнозинството от българските граждани, които са единодушни в основните констатации, които са цитирани в доклада. 80% от нас смятаме, че корупцията e високо разпространена у нас, повече от половината считат, че тя се засилва в последните години. Отново е казано, че сме най-корумпираната държава в ЕС и на 74 място в света.

Вторият глас в този хор на българските граждани е най-яркият.

Когато безспорни, креативни, всепризнати имена като Теодор Ушев, Георги Господинов и други ярко формулират позиция в подкрепа на демокрацията и изразяват силна критика към неспособността на управляващите и нежеланието им да спазват и върховенството на закона и да се борят с корупцията – това е наистина показателно. Зад тази позиция вече са застанали над 1000 от българските интелектуалци. Ясен е разводът между интелектуалния и политическия елит.

Това поставя точка на спора за корупцията – проуправляващите у нас се защитават, че навсякъде има корупция. Един творец като Теди Ушев го обяснява много просто – по света 90% инвестират, а 10% се „заделят“ за корупционни дейности. У нас 90% е корупционния данък, а 10% са в инвестиции.

Най-гръмкият глас е на младите по площада, които ясно казват „тук съм, защото искам да остана“.

Съвсем ясно е желанието на тези млади хора за промяна на модела на управление, промяна на демокрацията в България.

Кои са говорителите на демокрацията в България?

Ясно се очертава, че елити и граждани са от двете страни на демокрацията.

Управляващите политически елити са от страната на постдемокрацията – институциите на демокрацията продължават да съществуват, но те са изпразнени от съдържание, те са приватизирани от малка група от управляващи в ущърб на интересите на огромното мнозинство. Закони има, те се приемат, но са лобистки. Институции, разбира се, има, но те са неефикасни.

Резолюцията констатира влошаване на правовата държава, на независимостта на съдебната система, влошаване на демокрацията, драматично влошаване на свободата на медиите. И кой остава говорител на демократичните ценности – това са гражданите.

– А как бихте отговорили на обвиненията, че резолюцията е национално предателство?

• Има два вида легитимност: първо мнозинството в ЕП – тези хора са избрани от нас, гражданите на всяка страна. Второ, видяхме много ярки политически позиции, включително от ЕНП, която подкрепи своя член – ГЕРБ, но дори в нея имаше хора, които се въздържаха или гласуваха против.

И на второ място легитимността на твърденията в резолюцията, които превеждат на български език най-ярките, най-стойностните гласове на българските граждани. От хората, които са най-признатите по света, но са ангажирани и свързани с родината, до категоричните изводи от изследванията, които показват, че мълчаливото мнозинство от българите подкрепя тези решения.

– Извън стилистиката на европейската бюрокрация – как теми като ОМО-Илинден и Истанбулската конвенция намериха място в резолюция за върховенството на закона?

• Краткият отговор на този въпрос е, че върховенството на закона не е просто корупция – това е спазване правата на малцинствени групи. Липсата на задълбочен дебат на тема: „Що е то върховенство на закона“ , която политическите елити през всичките тези години отказват да вкарат в обществото, прави да изглеждат тези теми много трудно съвместими.

И все пак категорично трябва да кажем, че проблемите на съдебната система и медиите са 99% от текста на тази резолюция. Няма нужда да се взираме в запетайките на този текст, а да чуем неговото послание.

– Реално какви последици произтичат от тази резолюция?

• Резолюцията и позицията на европейските институции категорично навлезеха в един нов етап в управлението. Изведнъж от „тулупи“, „мисирки“, „стадо“ преминахме в помощи за социално слаби. Бяхме засипани от един златен дъжд от помощи за пенсионери – една доста скандална мярка преди изборите, бих казала. С други думи, от това да се карат на активната част от българския народ започнаха да го съблазняват. Което показва, че ни възприемат като социално слаби, а не като граждани, които са достойни за ефикасно управление, където доходите и пенсиите да са съответстващи на реалния ни принос към икономиката.

– Международните агенции коментираха, че с тази резолюция България става първата страна в индикацията, че контролът върху харченето на европарите се затяга. Имате ли усещането, че в крайна сметка става дума за едни пари? И по-точно за контролът върху тяхното харчене?

• Става въпрос за много пари. Именно този златен дъжд от европейски средства, който се очаква, ясно е, че залогът изобщо не са гражданите, а именно тези трилиони. И колкото по-категорично се държат за властта нашите управляващи, толкова по-ясно става, че евросредствата са им значително по-важни от върховенството на закона.

И ако България е малък пример в дебата на европейските институции по въпроса, то това е за да покаже, че гражданите не искаме евросредства ако те не са свързани с контрол върху елитите. Защото ако те просто увеличават корупцията, а по никакъв начин не увеличават благосъстоянието, все по-силни стават гласовете за това – по-добре пари и контрол, а не пари без контрол. Имаме малък принос за свързването на тези две теми – огромни средства и контрол върху тяхното харчене. В противен случай потъват в джобове, чекмеджета и изтичат без никакъв принос за европейското развитие на България.