Проф. Анна Кръстева пред FN: Французите избраха реформаторския проект на Макрон

Вотът на французите не е препотвърждаване на Европа, а реформаторски вот, вот за промяна – както във Франция, така и в Европа.

Това заяви пред Flashnews политологът проф. Анна Кръстева. По думите й, Макрон във Франция, Ренци в Италия и Трюдо в Канада са млади и прогресивни лидери, които „имат сериозни проекти за реформи, но те са не агресивни, не са драматични, а са позитивни и надграждащи“. Според Кръстева след избора на Макрон във Франция можем да очакваме стабилизация на Европа на международната сцена.

– Проф. Кръстева, Еманюел Макрон победи във Франция, при това с огромна преднина пред Марин льо Пен, и като че ли Европа си отдъхна. Така ли е?

– За мен има три големи извода от изборите във Франция. Първият е, че Европа избра себе си в навечерието на европейския празник – 9 май, с категорична победа на Макрон. Той влезе на сцената с европейския химн и излезе от нея с Марсилезата – истински синтез на европейското и националното.

Вторият извод е едно тревожно, бих казала, послание – не с френски адресат, но с френска илюстрация, и това са кибератаките. След агресивната хибридна война в Щатите беше направен втори опит във Франция, така че с голяма степен на вероятност мога да предскажа, че тези кибератаки ще продължат и ще се засилят в немските избори. Позитивната страна на тази изключително негативна новина е колко голяма е ролята на гражданското общество и на отговорните медии във Франция, защото те не се поддадоха на провокации и фалшиви новини. И в бъдеще ще продължи това заличаване на границите между вътрешна и външна политика с агресивни киберкампании и в следващи големи европейски избори. В страните, които имат голяма демократична култура обаче, тези сили очевидно няма как да повлияят и гражданите няма да оставят някой друг да решава техния избор.

Третата голяма новина е реформаторският проект, за който гласуваха французите.

Това не е просто препотвърждаване на Европа, това е вот за промяна – както във Франция, така и в Европа. Еманюел Макрон има две големи цели. На първо място той иска да реформира Франция – както казва той – нито ляво, нито дясно, а реформа. Той иска да сглоби в работещ управленски механизъм икономическия либерализъм и социалната защита, които се считат до момента за дясна и лява програма. И от друга страна, да доближи Европа, ЕС до гражданите, да реформира ЕС, така че той да стане близък до гражданите проект. От Франция на гнева и Франция на оптимизма спечели Франция на надеждата, на движението „Напред“.

И, в същото време, Макрон се обърна директно и изключително отговорно към избирателите на Марин льо Пен и каза: „Аз чувам и разбирам вашия гняв, вашите страхове и ще работя така, че да нямате основание след 5 години да изразите своя гняв и страхове в екстремистки вот, а да се намерят работещи решения“. Това е изключително силно реформаторско послание, уважително към всички френски избиратели.

– Смятате ли, че ще има някаква кардинална промяна в политиката на Франция в контекста на ЕС и на усложнената международната ситуация? Остава ли в историята идеята за Фрексит?

– Фрексит беше един от елементите на програмата на Марин льо Пен, с която тя не успя да убеди французите да я подкрепят на президентските избори. Тази програма при Льо Пен беше допълнена с излизане от еврото, излизане от Шенген. Нищо от това не спечели френските граждани. Проучванията сочат, че 75% от французите остават силно привързани към еврото, така че формулата за напускане на ЕС не само не беше подкрепена, а загуби. Защото се очакваше Марин льо Пен да има 40%, тя спечели около 33%, очакваше се разликата между двамата да бъде около 20%, а тя е почти два пъти – очевидно гражданите показаха червен картон на тази програма.

Това, което виждаме с Макрон във Франция, в Италия, където Ренци отново се качва в рейтингите, с Трюдо в Канада – това са млади, прогресивни, реформаторски лидери, които имат сериозни проекти за реформи, но те са не агресивни, не са драматични, а са позитивни и надграждащи.

Това, което по-конкретно можем да очакваме, е стабилизация на самата Европа на международната сцена.

Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и, ако Франция тръгне да излиза, Европа ще остане без такъв представител, защото Германия не е член на постоянния състав на Съвета за сигурност, а Великобритания е, но вече излезе – така че това е един силен коз, един от аргументите на Макрон за засилване на френско-германското сътрудничество. Третото измерение ще бъде една по-твърда политика спрямо Брекзит, защото като убеден европеист, Макрон ще защитава интересите на Европа и Великобритания ще има още един труден за преговори европейски партньор.

На четвърто място, Макрон е взискателен европеист и ще има по-твърда позиция към новите страни членки, сред които и България. Той ще настоява по-сериозно и по-плътно тези страни да изпълняват своите ангажименти към Европа.

– Какво по-конкретно може да очаква България след избора на Макрон?

– За по-конкретни детайли трябва да изчакаме парламентарните избори, защото тогава ще се види какво ще бъде парламентарното мнозинство. Президентът на Франция има огромна власт, но той реализира политики чрез парламента и мнозинството, което има в него. Изборите предстоят след около месец и ще стане ясно с какво мнозинство ще работи Макрон – дали неговото движение „Напред“ ще спечели и ще се реализира неговата управленска програма, или републиканците ще имат мнозинство и тогава външната политика ще е плод на компромис между програмата на Макрон и тази на републиканците. Новото парламентарно мнозинство ще калибрира какъв процент от програмите ще се сложат за изпълнение на масата.

– Свикнали сме да виждаме винаги колоритни двойки начело на Франция – имахме Никола Саркози и Карла Бруни, след това предишния президент и любовната му афера. Сегашният – най-младият президент на Франция и голямата разлика в годините със съпругата му. Коментира ли се все още във Франция толкова много, колкото у нас, семейният живот на новия президент?

– Франция също е изкушена от жълтата тема, от месеци всички списания са пълни с истории за тях. Като политолог обаче мога да кажа, че много умело щабът на Макрон и комуникационният му екип успяха да дадат политически превод на тази впечатляваща семейна любовна история и да я „продадат“ добре в политически план. Защото разбрахме колко дълги години Макрон се бори, за да спечели съпругата си, разбрахме, че има качества като постоянство, вярност, последователност, воля и сила за постигане на целите си – от семейния до политическия живот.

Така стана ясно, че в политическия живот той се е издигнал значително по-бързо, отколкото е времето, за което е спечелил своята съпруга.

За една година от почти неизвестен министър без никакъв електорален опит, без да е бил избиран за кмет или депутат, Макрон спечели най-високия пост в държавата при първия си електорален тест. Видно е, че той си поставя високи цели. За нас, обаче, като европейски граждани, е важно да видим накъде ще върви. Засега като свой първи приоритет той посочва връщането на морала в политиката и утвърждаване на политиката като служене на гражданите и на високия републикански идеал.