За първи път в света е извършена прецизна „химическа манипулация“ на човешки ембриони, изкореняваща болести, това споделят китайски учени пред BBC.
Екипът учени в университета „Сун Ятсен“ в Гуанджоу, Китай използва техника, наречена „базисна корекция“, за да поправят единична грешка сред 3 млрд. знака в нашия генетичен код.
Те изменят лабораторно създадени ембриони, за да отстранят болестта бета-таласемия, която представлява нарушение в кръвоносната система, намаляващо производството на хемоглобин. Ембрионите не са имплантирани.
Екипът твърди, че този подход може един ден да лекува редица наследствени заболявания.
Поправката на азотната база изменя градивните единици на ДНК – аденин, цитозин, гуанин и тимин. По-често се срещат като А, Ц, Г и Т.
Всички инструкции за изграждането и управлението на човешкото тялото се кодират в комбинации от тези четири бази.
Болестта бета-таласемия е потенциална заплаха за човешкия живот. Причинява се от промяна в единична база в генетичния код, известен като точкова мутация.
Китайският екип поправя грешката, като превръщат гуанина в аденин.
Джунджиу Хуан, един от учените, споделя пред BBC: „Ние сме първият екип, който демонстрира възможността за лечение на генетични заболявания в ембрионите чрез корекция в базовата система“.
Той допълва още, че работата им открива нови пътища за лечение на пациенти и за предотвратяването бебета да се раждат с бета-таласемия и „дори други наследствени болести“.
Експериментите се извършват върху тъкани, взети от пациенти с нарушена кръвоносна система и човешки ембриони, получени чрез клониране.
РЕВОЛЮЦИЯ В ГЕНЕТИКАТА
Коригирането на азотните бази е прогресивна форма за промяна на гените, позната като КРИСПР, което е революция в науката.
КРИСПР нарушава ДНК. Когато тялото се опита да се възстанови от пробива, той деактивира набор от инструкции, наречен ген – най-малката градивна единица на ДНК. Методът също позволява вмъкването на нова генетична информация.
Редакцията на ДНК базите спомага за превръщането им в други.
Проф. Дейдвид Лиу, пионер в базисната редакция в Харвардския университет, определя подхода като“химическа хирургия“.
Той допълва, че технологията е по-ефективна и причинява по-малко странични ефекти от КРИСПР.
В изявление за BBC професорът обяснява, че 2/3 от познатите генетични форми при човека, свързани с болест, са точкови мутации.
Промяната на азотните бази има потенциал директно да коригира или да възпроизвежда многобройни патогенни мутации с научна цел.
Изследователската група от университет „Сун Ятсен“ влиза в заглавията като първата, използвала метода КРИСПР върху човешки ембриони.
Проф. Робин Лъвел-Бадж от Институт „Франсис Крик“ в Лондон определя части от последното им изследване като „гениални“.
Но също така поставя въпроса защо не са направили повече изследвания върху животни преди да преминат върху човешки ембриони и допълва, че в други страни правилата за изследване на ембриони биха били „по-взискателни“.
Изследване, публикувано в известно списание, занимаващо се с клетъчната биология, е най-скорошният пример за възможността учени да манипулират човешка ДНК.
Това провокира задълбочени етични и обществени дебати относно допустимата граница в усилията за предотвратяване на болести.
Според проф. Робин Лъвел-Бадж не се очертава тези подходи скоро да бъдат използвани в клинични условия:
„Необходими са още дебати, засягащи етиката, и как тези методи да бъдат регулирани“.
„И в много страни, включително Китай, трябва да има по-стабилни механизми за регулиране, надзор и дългосрочно наблюдение“.
Източник: Галахър, Джеймс, BBC News
Зареждане ...