Национална здравна стратегия 2021-2030 здравеопазване, лекари, болести

Причините за лошото здраве на българите: Високо кръвно, лошо хранене, тютюнопушене

Българинът доплаща най-много за здравеопазване в Европа.

Това показват данни от проект на Национална здравна стратегия 2021-2030, публикуван за обществено обсъждане.

Според тях през 2019-та доплащането за здраве у нас е 46%, при средно 15% за ЕС. Oбщите разходи за здравеопазване у нас са 8.1% от БВП при 9.8% в ЕС.

Основни причини за влошения здравен статус на българина са кръвно налягане, хранителният режим, тютюнопушенето и високият индекс на телесна маса.

Равнищата на тютюнопушенето и консумацията на алкохол остават значително над средните за ЕС. Разпространението на тютюнопушенето сред българското население е най-високо в ЕС и е с почти седем процентни пункта над средното за ЕС. Не по-малко от 28 % от възрастното население, включително повече от един на всеки трима (35 %) мъже, пушат ежедневно. Равнищата на тютюнопушене сред младежите са сходни: разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в ЕС (21 %, след Хърватия), докато 30 % от 15-годишните момичета —най-високото равнище в ЕС —са редовни пушачи.

Една от най-опасните тенденции остава възрастовата структура на медицинските специалисти, която се определя като „неблагоприятна“.

Увеличаването на средната възраст увеличава риска от дефицит на кадри поради пенсиониране, се казва в документа. И през 2019 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ.

Една от препоръките към страната ни е „да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано регионално разпределение на здравните работници, което да отговаря на потребностите на населението.“

В документа се посочва, че трябва да бъдат въведени иновативни методи в медицинската наука и практика.

Сред тях най-важните са: 1. Въвеждане на ефективни скринингови програми на най-разпространените онкологични заболявания; 2. Подобряване на материалната база на лечебните заведения и осигуряване на високотехнологична апаратура за диагностика и лечение; 3. Създаване на условия за използване на телемедицина и развитие на въздушния санитарен транспорт в системата за спешна медицинска помощ; 4. Насърчаване на донорството и развитие на трансплантационната дейност.

Най-големият проблем за функционирането не само на здравната система, но и на останалите жизненоважни системи като образование, социално осигуряване и подпомагане, публични финанси е демографската криза – застаряване на населението, намалена раждаемост и др.

„При непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването на предпоставки за такъв растеж“, се казва в стратегията.

„Повечето от здравните политики и стратегии не са успешни именно в практическото им прилагане. Слабост на националната здравна политика е доминирането на изолирани краткосрочни приоритети, които се променят често или остават неосъществени“, констатират авторите на документа.

- реклама -