Той не е просто Огнян Грджиков- професор по търговско право. Той има много лица.
Бил е поет, и музикант, и спортист, и диригент, и певец, и хамалин, и илюзионист, и дядо, и председател на Народното събрание. Сега след указа на президента Румен Радев и служебен министър-председател.
За себе си казва: “Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. Може да лети, но има много по-добри летци от нея. От всичко по малко мога, но нищо като хората”.
Чувството му за хумор е известно. „Аз не бях политик!“, казва за себе сипрофесора, кръщавайки по този начин автобиографичната си книга.
А поезията му, оценете сами.
Едно от най-популярните му е „Запек“.
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.
Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.
Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.
Ако го насилиш – писка.
– И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.
Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.
Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
– Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.
В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.
Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.
Преди години с римите си проф. Герджиков разбива на пух и прах здравната реформа.
Заради сполетялата го здравословна беда – трън в палеца, професорът изпитва на гърба си целия абсурд, на който са подложени българските граждани в лечебните ни заведения.
По клиничната пътека
Заби се трън жестоко в моя палец
и одве сгърчен в болницата влитам.
Отвсякъде личи, че съм страдалец,
от болка чак краката си преплитам.
„Да, господине, много неприятно,
но болницата няма тазʾ пътека.
Да беше трън в петата, да, но в палец?
Момент, да видя в нашʾта картотека.
Намирам по пътека сто и двайсет.
За пръст е тя, но трябва да е среден.
А както и да гледам, то се вижда,
че средният Ви хич не е повреден.“
„Добре тогаз, пишете, че е среден!“
„Но господине, туй ще е измама.
Нали го виждам, че не е повреден.“
„Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“
„Единствената опция е тази:
да се премести трънчето надлежно,
на точен пръст да иде и тогава
ще спазим правилата най-прилежно.“
„Правете кʾвото щете, но по-скоро!
Сами го вижте: син, подут, кръвясал.
Боли, пулсира, свитки ми излизат.
Направо съм си вече перкулясал.“
„О, господине, тъй не става лесно.
Пишете, че сте запознат с правата.
Пишете още, че за Вас е риска,
случайно паднете ли от кревата.
И дайте, моля, личната си карта!
Без нея няма как да Ви приемем.
Сега ще ида аз да я сканирам.
И данните Ви лични ще да вземем.
„Семейно положение?“ – „Неженен“
„Тогава, завещание пишете!“
„Но, моля Ви, не смятам да умирам.“
„За всеки случай – и не се гневете!“
И трябват още някои важни данни:
по-точно – към какво сте алергичен?
В рода си имате ли наркомани
и имали ли сте бронхит спастичен?
Какви лекерства вземате за кръвно
и за простатата, евентуално,
пушач ли сте, и пиете ли често,
свещички слагали ли сте анално?
Сърцето как е, имате ли кръвно?
Кардиологът ще Ви го измери.
Ще трябва да се вземат някои проби.
И още нещо, ако се намери.
Освен това, е нужна спектрограма,
ще вземем кръв за кръвната картина.
Изследването, за да бъде пълно,
ще трябва да дадете и урина.“
„Защо пък и урина, не разбирам.
Махнете този трън и обещавам,
че после, без за миг да се забавя,
урината си цяла завещавам.“
„Когато обработим всички данни,
ще преценим дали за планов прием
или е случай с елемент на спешност,
и почваме да режем и да шием.“
О, слава Богу! Случаят бил спешен.
И вкараха ме в операционна.
Хирург пристига, с маска на лицето
и почва операция шаблонна.
„Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел
и дръжте пръста, моля, да не мърда!“
Усетих аз ръката на хирурга –
ръка на мъж – уверена и твърда.
„Готов съм, свърших, слагайте превръзка!
И хоспитализирайте го спешно!“
Недоумявам, що това е нужно?
Дори ми стана малко смешно.
Защо ще трябва в болница да бъда?
Защо не мога вече да си ида?
Обезтрънен с превръзка много лека.
Да легна в болница ще е обида.
Обида към самия мен, най-вече.
Обида и към хилядите болни.
Кому е нужно? Сетих се накрая –
да бъдат, май, в системата доволни.
„Ти само ще се водиш, че си тука –
прошепва във ухото ми сестрата,
след седмица ела да те изпишем!
Такава всъщност е при нас играта.
И само потребителската такса,
ще трябва да платиш при нас накрая,
за леглодните в болницата ужким,
но истината само аз да зная.“
Такава бе клиничната пътека.
По нея дадох своя скромен принос
към здравната система на страната.
Но плюс ли е това или пък минус???
Професорът има и култово стихче за влака.
За Варна купих си билет,
но не обикновен кушет,
а спално място – първа класа,
като човек от бяла раса.
Герджиков издава детската книжка „История с Мечо, с патоци и с Лиса – История, дето съвсем ще ви слиса“.
Има и стихотворение за законите.
Кога законът влиза в сила?
Държавен вестник само знае.
Тогава е пределно ясно.
Но ако вестникът си трае?
Та, ако вестникът си трае –
тогава точно 3 дни стигат (Чл.5, ал.5 Конст)
и нормените адресати
започват по закон да мигат.
До влизане закона в сила,
в чакалня кротко пребивава,
а времето във тазʾ чакалня
с vacatio се означава. (Vacatio legis)
Книгата си “Гражданскоправна поема”, новият служебен премиер започва така:
Какво е гражданското право?
Съвкупност е от норми правни.
Това е право обективно,
при него всичките сме равни.
Различно е в отрасли други,
които ни субординират.
Така е в публичното право.
При него често ни нервират.
Във частното е друго нещо
-не трябва да се подчиняваш;
дали да проявиш активност
от теб зависи – сам решаваш.
Мечтата на Герджиков е да стане столетник: „Мечтата ми е, като навърша 100 г. и месец по-късно – на 27 април 2046 г., това е датата на рождения ден на майка ми, та в нейна чест искам да пробягам 100 метра под 30 секунди. Защото има двама души в света, които на 100 години са пробягали 100 метра под 30 секунди и искам аз да съм третият.“
Римите и чувството за хумор следват Огнян Герджиков и в политиката.
Това пролича още с първото си изказване като председател на НС с думите: „Уважаеми дами и господа, на вашите банки има свитък с българския трикольор. Моля ви всеки от вас да го съхрани. Вътре е „Приказка за стълбата“. И мотото на „Приказка за стълбата“ е: „Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“ Нека всички народни представители през целия си мандат да помним този завет на Христо Смирненски.“
Само преди дни, когато името му се завъртя в рулетката на служебните премиерипроф. Огнян Герджиков каза многозначително: „Никакъв бъдещ не съм, аз съм бивш председател на парламента и вие много добре го знаете.“
Очакват се интересни заседания в МС съвет и след бисерите на премиера Бойко Борисов да се появат нови- на проф. Огнян Грджиков.
Зареждане ...