На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа. Празникът е познат още като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят.
Коледа започва в първите часове на 25 декември.
Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда
в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на Рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Според повечето историци първото
празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.
Разделянето на двата празника става
едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември.
С все по-широкото разпространение
на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – украсената елха.
Народната традиция е свързана с
обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден.
Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са
с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.