Православна църква отбелязва Успението на св. Ана – майка на Богородица. Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна – общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.
Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца. Бездетството в древността се е считало за Божие наказание и такива семейства, освен личната си тревога трябвало да понасят и обществения укор. В малкия градец Назарет, където те живеели, бездетството не се посрещало със съчувствие.
Естествено, молитвата и надеждата на двамата била за дете. Някои обясняват с тези тревоги и вълнения името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария, означава „надежда“ и е близко до Мара името, с което свекървата на Рут – Ноемин, искаше да бъде наричана след нещастията, които преживя, тъй като Мара означава „горчивина“ или „изпълнена с горчивина“.
Света Ана закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
Счита се, че името Анна е второто по разпространение в християнския свят. Носещите това име честват именния си ден на празника „Зачатие на св. Анна“ – 9 декември. Несъмнено от изброените празници, посветени на паметта на бабата и дядото на Христа, този е с най-светло настроение.
Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от известния автор на църковни молитви и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:“Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.“ Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.
Днес имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Анета, Анелия, Аница, Аня, Янко и Янка.
Зареждане ...