Народно събрание парламент висше военновъздушно училище Долна Митрополия съкратено съдебно следствие Национална карта, висше образование, промени, закон

Правителството ще приема Националната карта на висшето образование след съгласуване с работодатели и синдикати

Националната карта на висшето образование ще бъде приемана от Министерски съвет вместо от Народното събрание.

Това решиха депутатите с окончателно приетите промени между първо и второ четене на текстовете от Закона за висшето образование, предаде БТА.

С Националната карта на висшето образование ще се определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии и ще бъде изготвена по предложение на министъра на образованието и в съгласуване с националните работодателски и синдикални организации.

По време на дискусията в пленарна зала Валери Жаблянов /“БСП за България/ коментира, че има обективни затруднения при изготвянето на подобни нормативни документи. Депутатът даде пример с националната здравна карта, за която министърът на здравеопазването всеки път като идвал при народните представители обещавал, че ще бъде изготвена до няколко месеца. „Какво означава национална карта на висшето образование – това означава планиране на специалностите и потребностите в период от десет години“, коментира депутатът.

Жаблянов попита какъв тип планиране е това и как се реализира държавната политика чрез нея и изтъкна, че остава неясен въпросът как с картата ще се отговори на потребностите на бизнеса.

Министър Красимир Вълчев посочи, че в последните три десетилетия българската система на висше образование се характеризира с един краен модел на академично самоуправление, което е довело и до самостоятелни стратегии, в това число и профилно развитие на висшите училища.

Министърът отбеляза, че са разкрити 14 нови висши училища.

„Този модел не беше вкаран в обща рамка. Доведе до избуяване на предлагането на висше образование в социалните, правни и стопански науки“, коментира той. По думите му, въпреки негативният демографски тренд, продължават напъните за екстензивно профилно развитие. „Тази карта няма да върне профилната структура изцяло към държавното планиране, тя по-скоро ще бъде рамка за това да не се откриват повече центрове на висше образование, да не полагат висшите училища усилия за откриването на нови и нови изнесени структури“, посочи Вълчев.

По думите му картата ще бъде и сигнал за Националната агенция за оценяване и акредитация въобще да не разглежда проекти.

„Нашето мнение е, че в 90 на сто от професионалните направления системата е достигнала предела си на разрастване и фрагментиране“, заяви министър Вълчев и посочи, че в същото време за някои компютърни и медицински специалности има потребност за разкриване на нови структури и именно картата трябва да дефинира баланса и всички условия, при които евентуално трябва да се открие нов център на висшето образование.

Милена Дамянова, председател на ресорната комисия /ГЕРБ/ обясни, че картата трябва да даде приоритетите във висшето образование.

„Картата ще бъде част от общия процес по гарантиране и осигуряване качеството във висшето образование“, каза тя. Милена Дамянова бе категорична, че разработването на подобен документ ще се съгласува с работодателските и синдикални организации.

„Направихме предложение между първо и второ четене, също по предложение на академичната общност и на синдикатите, тази карта да се приема от Министерски съвет“, каза тя. По думите й това ще гарантира гъвкавост и защита от лобистки интереси. Процесът по приемането на картата от Народното събрание ще се превърне в непрекъснат опит да се придаде академичен облик на определен регион, отбеляза Дамянова

- реклама -