Половината от директорите на районни здравни каси не контролират болниците

 Половината от директорите на районните здравноосигурителни каси (РЗОК) не са изпълнили задължението си да осъществяват ежемесечен и внезапен контрол на дейността на болниците, които превишават договорените с касата стойности. Това стана ясно от стенограмата от последното заседание на Надзорния съвет на НЗОК.

Нарушението се случва въпреки заповедта управителят на Здравната каса да осъществява внезапен контрол и такъв преди плащане на дейността.

„Това явление е меко казано нарушение на трудовата дисциплина, за което ще бъдат поискани обяснения от директорите на РЗОК“, заяви изпълняващият длъжността управител на НЗОК Момчил Мавров.

Зам-министърът на здравеопазването и член на надзора на НЗОК

Петко Стефановски коментира, че особено внимание трябва да се обърне на директорите на онези РЗОК, където има 300% изпълнение на индикативни стойности.

Той дава пример, че към 30 юни 2024 г. по клинична процедура № 3 „Интензивно лечение

и мониторинг, и интензивни грижи с механична вентилация“ има 15.2% ръст спрямо миналата година. „Това се контролира много лесно. Просто влизат проверяващите, виждат колко болни са с механична вентилация,

т.е. интубирани, има ли някъде лъжа и измама, това се вижда на момента,

няма какво да се проверява. Няма какво да се проверява, просто се вижда на момента. Въпросът е какво правим със злоупотребяващите с тези процедури“, коментира Стефановски.

Мавров от своя страна информира надзорниците, че контролът ще бъде повишен по няколко линии.

Една от тях е проверки на място в болниците дали физическите легла отговарят на декларираните и дали са оборудвани и обезпечени с персонал съгласно медицинските стандарти. „Ще се тръгне по изпълнители

да се проверява съответствието на физическите легла,

тяхната осигуреност съгласно медицинските стандарти със съответното оборудване и персонал, и тези, които са договорени, записани в договорите и са вкарани в системата на касата, които допускат определен обем дейност и хоспитализации“, обяснява Мавров.

Освен това ще се засилят анкетите на хоспитализирани пациенти,

както от служители от централното управление на НЗОК, така и от различна РЗОК от болницата, където са лежали. Ще бъдат командировани служители от една РЗОК да извършват проверки в болниците на територията на друга РЗОК.

Мавров съобщи, че предстои да се сключи договор с фирма, която ще осъществява дейността по СМС-известяване на пациентите за извършени на тяхно име дейности.

„Ще направим нещо като пилотна дейност първо с протоколите за скъпоструващите медикаменти, предписвани по протокол, да видим как върви разхода за тази дейност при това известяване и как се разпределят средствата“, заяви Мавров.

Той очаква новите контролни мерки да дадат ефект и ще изскочат фиктивни хоспитализации,

но не е сигурен дали ще са достатъчни, за да решат проблема с преразхода в бюджета.

През миналата седмица Мавров беше изслушан в парламентарната здравна комисия

и стана ясно, че се очертава дефицит от 83 млн. лв. в края на годината и то след като бъдат приложени почти

всички възможни буфери и компенсаторни механизми.

Причината е най-вече в огромните разходи, които болниците започнаха да отчитат пред НЗОК след отмяната на лимитите от Конституционния съд през април и в по-малка степен заради решението от 1 април НЗОК да реимбурсира 100% лекарствата за сърдечно-съдови заболявания.