Половин милиард за пътна безопасност стоят неизползвани, а България остава сред най-опасните в ЕС

България продължава да е сред държавите с най-висока смъртност по пътищата в Европейския съюз, въпреки че във Фонда за безопасност на движението са натрупани над половин милиард лева.

Това показва одит на Сметната палата за периода от 2021 г. до средата на 2025 г. Докладът поставя сериозни въпроси за начина, по който се управляват средствата, събирани основно от глоби, и за реалния ефект на мерките срещу пътния травматизъм.

Към юни 2025 г. във фонда има 523,4 млн. лева. В същото време България остава сред страните с най-много загинали на пътя в ЕС.

428 млн. лева постъпили във фонда, но похарчени са едва 125 млн.

За последните четири години и половина във Фонда за безопасност на движението са постъпили 428 млн. лева.

Изразходвани са обаче едва 125,1 млн. лева. Според одиторите причините за натрупването на огромен неизползван ресурс са административни проблеми, забавени и прекратени обществени поръчки, както и ограничени възможности за кандидатстване от общини и други организации.

Сметната палата предупреждава, че заради инфлацията реалната стойност на натрупаните средства вече е намаляла значително. Ако сегашният модел на управление се запази, неизползваният ресурс във фонда може да достигне 873 млн. лева до края на 2028 г.

Одитът показва, че значителна част от изразходваните средства не се насочват към дейности с пряк ефект върху безопасността на движението.

От похарчените 125 млн. лева едва 47,6 млн. лева, или 38%, са вложени в дейности с пряко отношение към пътната безопасност. Сред тях са камери, системи за контрол, дрегери и тестове за наркотици.

Други 67,3 млн. лева, или 54%, са изразходвани за дейности с косвен ефект, включително закупуване на автомобили.

Още 10,2 млн. лева, или 8%, са похарчени за разходи без връзка с пътната безопасност. Сред тях са ремонти на сгради на МВР, климатици, служебно облекло, компютърна техника, канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“.

Като пример е посочено и финансиране за изграждане на административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лева.

Липсва задълбочен анализ на причините за катастрофите

Един от най-сериозните изводи в доклада е, че в България липсва достатъчно задълбочен анализ на причините за тежките пътни произшествия. По данни на МВР за одитирания период в страната са регистрирани над 485 хил. пътнотранспортни произшествия. Едва около 30% от тях обаче са посетени от полицейски екипи.

Одиторите посочват, че за останалите инциденти не се събира достатъчно информация. Не се правят и системни анализи за ролята на пътната инфраструктура като фактор за катастрофите.

Това означава, че институциите често работят без достатъчно ясна картина къде и защо възникват най-големите рискове.

През 2024 г. броят на загиналите на пътя е намалял до 478 души. Това е с 15% по-малко спрямо 2021 г. Въпреки това останалите показатели се влошават.

Катастрофите са се увеличили с 11%, ранените са нараснали с 19%, а тежко пострадалите са повече с 30%.

Според Сметната палата усилията на МВР са насочени основно към контрол на скоростта, докато други рискови фактори остават недостатъчно обхванати.

Инфраструктурата остава на заден план

Одитът отбелязва, че въпреки наличния финансов ресурс не са финансирани достатъчно проекти за обезопасяване на опасни участъци чрез маркировка, осветление, разделителни съоръжения или други инфраструктурни решения.

Като пример за успешна мярка е посочено поставянето на разделителни колчета в Кресненското дефиле. След въвеждането им смъртните случаи в този участък са сведени до нула.

Този пример показва, че когато средствата се влагат в конкретни и добре насочени мерки, резултатът може да бъде видим.

Проверката показва, че увеличаването на броя на глобите не води автоматично до по-добро поведение на пътя. Между 2021 и 2024 г. броят на издадените наказателни документи е нараснал от 2,5 млн. до 3,3 млн. Въпреки това нарушенията продължават да се увеличават.

Сред основните проблеми са забавеното връчване на електронни фишове, големият брой отменени санкции и фокусът върху лесно установими нарушения, вместо върху най-рисковото поведение на пътя.

Одиторите подчертават, че санкциите имат превантивен ефект само когато са бързи, справедливи и неизбежни.

България продължава да е сред лидерите в Европейския съюз по смъртност на пътя. През 2024 г. у нас са загинали 74 души на един милион жители.

За сравнение, в Швеция жертвите са 20 на един милион души, в Дания — 24, в Нидерландия — 32, а в Германия — 33.

През 2023 г. България е била на първо място в ЕС по този показател, а през останалите години от одитирания период е заемала второ място след Румъния.

Тревожна прогноза до 2030 г.

Сметната палата предупреждава, че при сегашните тенденции България няма да изпълни европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените по пътищата до 2030 г.

В резултат на одита институцията отправя 26 препоръки към министъра на вътрешните работи. Те са свързани с подобряване на управлението на фонда, по-ефективен контрол по пътищата и реално насочване на средствата към мерки, които могат да спасяват човешки животи.