Европейски парламент България избор Макрон Меркел Вишеградска четворка ЕП, корупция, санкции,

Политологът Мартин Табаков за FN: Важно за България е да не бъде етикетирана като страна, близка до Вишеградската четворка

В края на седмицата правим анализ на най-значителното събитие в Европа и процесите, които текат след формирането на новия Европейски парламент.

Традиции и протоколи бяха разбити при избора на новите началници на Евросъюза. Причините са дълбоки и много сложни, но процедурата остави съмнение за пренебрегване на страните от периферията на ЕС за сметка на интересите на „ядрото“ и като цяло постави въпроса за това какво е европейска интеграция.

Вчера, новите евродепутати се изказаха остро, донякъде и крайно по отношение на нетрадиционния избор на командния състав на обединена Европа. В крайна сметка, дори не е ясно дали новият парламент ще утвърди кандидатурите.

И макар мнозина да твърдят, че това не е прецедент за Стария континент, такава игра на тронове не е била разигравана никога.

Какво следва от това и как България следва да играе играта…

С молба за анализ се обърнахме към политолога  Мартин Табаков – доктор по политически науки от НБУ и председател на Института за дясна политика. Ето и неговият анализ:

– Останахте ли с усещането, че стара, Западна Европа взе решение за началниците на ЕС без по никакъв начин да се съобрази с новите страни – членки?

– Разбирам съображенията, поради които стигате до такова заключение. Още от форума на Г-20 в Осака, Япония, останахме с впечатлението, че решенията за бъдещето на ЕС се вземат от тесен формат, доминиран от ръководителите на Германия, Франция, Холандия и Испания. Но впоследствие нали видяхте какво се случи? Редица държави от ЕНП, основно от групата на „Вишеградската четворка“, не се съгласиха с плана кандидатът на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, Франс Тимерманс, да бъде избран за президент на Европейската комисия.

Франс Тимерманс Манфред Вебер председател ЕК среща Брюксел Европейски съвет

Вследствие на което неговата кандидатура бе „дръпната“ назад. Това ме кара да мисля, че дори и държавите от Западна Европа да имат по-голяма роля във формирането на ЕС изобщо, то пресният опит от тези дни ни показва, че те не могат да правят това винаги без да се съобразяват с желанията на държавите от Централна и Източна Европа.

– Това ли е начина, по който новият ЕП ще действа следващите години? Решенията ще се взимат под диктовката на „ядрото“ на ЕС?

– Нека подчертаем, че събитията тези дни ни представиха именно ЕП като един от буферите, които възпрепятстваха, а не спомогнаха, спускането на решения „отгоре“ от страна на тесни групи. Но и в самото „ядро“ на ЕС има прекалено много противоречия, за да можем да кажем, че то е способно на „диктовка“. Вижте, например, как либералите около Макрон минираха избора на Меркел за президент на ЕК в лицето на Манфред Вебер.

Тези колизии са налице не само между отделните държавни лидери, но и в  самите политически семейства в ЕП.

Вече неактуалната възможност Сергей Станишев да оглави ЕП, например, показа как в рамките на Прогресивния алианс на социалистите и демократите има големи разминавания между германските и италианските им представители.

Същото е и при ЕНП, в която има напрежение между „източното“ и „западното“ й крило. Какво остава за различията между отделните политически групи изобщо…Да не говорим и за това, че интересите между ЕП и Европейския съвет изобщо могат да не съвпадат. Един път, поради това, че в Съвета често натежават националните интереси на отделни държави, докато това е много по-трудно да се случи в ЕП. Втори път, поради възможните различия между мнозинствата, които се репродуцират в ЕП и в Съвета (не толкова като партии, колкото като тежестта им).

Например, либералната група на Макрон „Обнови Европа“ има по-голяма тежест в Съвета, отколкото в ЕП.

Еманюел Макрон председател ЕК

Това, което трябва да ни притеснява, не е създаването на ефективен властови център в ЕС, който да не изостава от събитията, а раздробяването и евентуално разпадането на съюза.

– Всичко това не опорочава ли в известен смисъл европейската интеграция?

– По отношение на интеграцията в рамките на ЕС има две концепции. Едната е френската (на президента Макрон), в която се предвижда интеграция от ускорен порядък, ако ще и цената за което да е „разглобяването“ на ЕС две части – на „ядро“ и на „периферия“. Другата концепция е германската (на канцлера Меркел), която вместо скоростта, извежда друг приоритет на интеграцията – заедността, т.е. всички да се движим в една по-посока, ако трябва и на по-бавни обороти.

Това, което ме притеснява, е, че концепцията на Макрон ще предизвика ефекта на пръчката, която бива огъвана, въпреки че има ограничена еластичност.

– Можем ли да предполагаме, че и в бъдеще ще бъдем свидетели на безпрецедентни ситуации и трудно взимане на решения в новия ЕП? Няма ли да се превърне всяко взимане на решение в безкраен маратон от преговори между лобисти?

Факт е, че съставът на този ЕП е по-фрагментиран от предишния. Въпросът за вземането на решения в рамките на ЕП обаче се решава със сключването на мнозинство (то не е толкова ясно фиксирано, колкото обикновено са мнозинствата в националните парламенти).

Такова едно мнозинство вече бе заявено като комплект от зелените, либералите около Макрон, център-левите и център-десните. Нещо повече, това мнозинство бе обявено като „про-европейско“. Въпросът обаче е, че в това „про-европейско“ мнозинство ЕНП ще се окаже малцинство, а оттук е възможно да очакваме изместване на центъра на тежестта в ЕП наляво.

– При силно фрагментиран парламент как България може да прокарва определени решения в наша полза?

– При така очертаващото се „широко“ мнозинство в ЕП, в което ЕНП ще има по-малко тежест, отколкото имаше досега, за България е важно да не бъде етикетирана като страна, близка до Вишеградската четворка. Не заради друго, а поради това, че левите в различните им разклонения – социалистически и либерални, воюват изрично в рамките на ЕС срещу консервативни правителства като тези в Полша и Унгария.

Виктор Орбан Фидес, евроизбори резултати

Едно от общите неща между либералната „Обнови Европа“ и социалдемократическата ПЕС е споделеният им антагонизъм спрямо Вишеградската група. Много е възможно ЕНП освен желание, този път да няма и възможност да парира колегите си от мнозинството в ЕП. А както знаем, покрай сухото гори и мокрото.

- реклама -