Имамоглу Истанбул избори

Политологът Мартин Табаков за FN: Икономическите проблеми на Турция костваха победата на Ердоган в Истанбул

Битката за Истанбул приключи!

Опозиционният кандидат Екрем Имамоглу спечели убедително. За разлика от предишните избори, когато разликата беше едва около 13 хиляди гласа, този път в негова полза има повече от 800 хиляди. Което не оставя никакво съмнение за това кой е победителят.

Какво следва от този вот? Ще се промени ли Турция, как новият кмет ще работи с управляващите и най-вече с президента Ердоган?

С тези въпроси се обърнахме към Мартин Табаков – доктор по политически науки от НБУ и председател на Института за дясна политика.

Ето и неговия анализ:

 

 

– Опозицията спечели Истанбул – означава ли това, че управляващата партия на Ердоган губи силните си позиции?

– Изборите в Истанбул бяха важни, защото мегаполисът е като „мостра“ за цяла Турция: в града има секуларисти, ислямисти, кюрди и т.н. Добре известни са думите на турския президент Реджеп Ердоган, че „който спечели Истанбул, ще спечели цяла Турция“. Сега може би е логично да попитаме: а значи ли това, че който загуби Истанбул, ще загуби и Турция?

Рано е обаче за окончателни заключения в тази посока. Партията на президента (АКП) продължава да бъде доминираща политическа сила във вътрешните части на Анадола. Добавете към това и концентрацията на власт, която след провеждането на конституционния референдум в страната през 2017-та година, е почти изцяло в ръцете на Реджеп Ердоган.

Въпреки това насищане с власт и влияние (икономическо и медийно, което се репродуцира и като политическо), Истанбул бе спечелен от опозицията.

Последното ни дава основание да потвърдим нещо, което видяхме изобщо през месец март на местните избори в големите турски градове: АКП губи влияние сред средната класа, особено в нейните по-високи етажи. Това не са нито обезателно секуларни, нито обезателно религиозни хора, но със сигурност инициативни и активни такива, за които икономическите проблеми в страната не могат да бъдат компенсирани с политики, базирани на идентичността. Предстои да видим дали този електорален проблем на АКП ще се задълбочи оттук насетне.

– Има ли шанс президента отново да „финтира“ резултатите и за пореден път изборите да бъдат касирани?

– Още по време на истанбулските избори се заговори, че съществува опцията кандидатът на опозицията Екрем Имамоглу, дори и да спечели вота, то впоследствие да бъде подведен под съдебна отговорност за обида на президента. Но това би било изключително рисков ход за управляващите в страната, предвид това, че Имамоглу успя да катализира голяма подкрепа около себе си. Новият кмет на Истанбул не е някой гюленист или кюрд от кьошетата на Турция, който да може да маргинализираш – било политически, било съдебно.

Истанбул е витрината, a не килерът на Турция: край Босфора по-трудно се правят нещата, които може да направиш в Шърнак или Диарбекир. А Имамоглу току-що спечели изборите благодарение на широка (и трудна) коалиция между турски националисти, либерали и кюрди, следователно има подкрепа от голяма социална база.

– Коя от политиките на Ердоган му коства победата в Истанбул?

– Инфлацията на турската лира и непостоянството на чуждестранните инвестиции доведоха до намаляване на покупателната способност и до ръст на безработицата в страната. А капацитетът на турския президент да компенсира тези тенденции с флуидни и жаргонни политически послания бе силно ограничен.

Ислямът продължава да бъде основна референция в публичната среда в Турция, но религиозното и етническото позоваване не може в стратегически аспект да снеме проблемите от прагматично естество. „Политиките на духа“ не можаха да компенсират ефекта от влошаването на „политиките на тялото“. Затова, ако мога да отговоря на въпроса ви пряко, то икономиката е тази, която коства на Реджеп Ердоган Истанбул (както и редица други по-големи градове в страна на местните избори през март месец).

– Какво следва? Как опозиционният кмет Имамоглу ще работи с администрацията на Ердоган?

– Част от успеха на Имамоглу се дължи на това, че той заложи на послания, които са свързани с комуналния живот и социално-битовата организация на града. Имамоглу избягваше да се ангажира с идеологически послания, а по-скоро постави акцент върху социалното и технократското измерение на нещата (например, по-ниски цени на градския транспорт за младите и майките, намаляване на младежката безработица в града и т.н.). Т.е. Имамоглу ще се опитва да води политика, която е оперирана от тежката ценностна натовареност, най-малкото понеже последното може да го вкара в директен конфликт с централната правителствена власт.  А тя, както показва опитът спрямо други градове, които са в ръцете на опозицията, успява да ги наказва като не им отделя необходимите бюджетни средства.

Но Истанбул не е Измир: не можеш да спреш инфраструктурното обновяване на града, само защото той има кмет от опозиционната Народно-републиканска партия. Истанбул създава 1/3 от БВП на Турция. Да наказваш Истанбул би означавало да се простреляш в крака.

Но между новия кмет на Истанбул и правителството има и нещо общо: едрият популизъм, които те експлоатират. Различен тип, но все популизъм. Ако е възможен оптимистичен сюжет за съвместно съществуване на двете управи, то той би тръгнал оттук.

– Ще се промени ли Турция след тези избори по някакъв начин?

– Със сигурност мога да кажа, че за първи път от немалко време насам, в Турция има фигура, която притежава потенциала да израсне в алтернативен символен и политически център. Това е Екрем Имамоглу. Но това е разговор за в бъдещето. Настоящият не се е променил: турският президент Ердоган остава алфата и омегата на турската вътрешна и външна политика поне в близък план. Последното произтича от силните му президентски правомощия, от това, че има коалиционно мнозинство в турския Меджлис, и от това, че е лидер на най-голямата политическа формация в страната.

- реклама -