коронавирус криза политики, мерки Радев БСП

Политологът Любомир Стефанов за Манолова и Триото: Едно е да искаш, друго е да можеш

Пандемия, затваряне, мерки.

На пръв поглед изглежда, че животът с коронавирус отстрани от живота ни обичайните политически крамоли. Но това съвсем не е така – изминалите дни предоставиха на българите няколко събития, които подсказаха, какво ще се случва на политическата сцена следващите няколко месеца.

В опит да повдигнем завесата потърсихме политолога Любомир Стефанов. Ето и експертния му анализ:

– Да започнем оттам – новите мерки на правителството срещу епидемията – ще донесат на управляващите повече позитиви или повече негативи в политически план?

Ако гледаме рационално на нещата би трябвало да донесе повече позитиви. Въпреки недоволството на засегнатите сектори, които си остават същите. Чухме, че финансовата помощ остава същата, че и повече до края на януари. От здравословна гледна точка, която е водеща в условията на пандемия, би трябвало да носи само позитиви. Друг е въпросът дали в края на март или началото на април, когато са насрочени изборите, това ще бъде оценено така.

– Ако приемем, че поне до края на януари държавата ще е практически затворена…реалистична и най-вече добре обмислена ли е датата за изборите на 28 март?

Това още е само предложение на президента – то трябва да мине през консултации с политическите сили. Дали е удачна зависи от хода на пандемията. Ако успеем да активираме ваксинационния процес и числото на хората, които се ваксинират нарасне, а оттам броя на заразените падне и най-важното, на тези които умират, за съжаление, в огромно количество у нас, смятам, че датата е реалистична.

– Но президентът беше доста категоричен в искането си за точно тази дата?

Да, президентът ще настоява. Но ние не сме президентска република по подобие на Русия или Турция или САЩ. Има нужда от консултиране този процес у нас. Така че, президентът може да иска много неща, но и парламентарно представените партии и гражданските сдружения също имат какво да кажат. Та, когато се постигне консенсус, тогава ще имаме дата. Президентът може да отправи поглед към март в новогодишното си слово и там да изложи аргументите си, но да се надяваме, че няма да прекрачи правилата на демокрацията.

– Защо е това бързане, според вас?

Нямам представа. Може би, това е логично продължение на политиката му на подкрепа към персоната му от протестиращите и опит да изглежда като човека, който е изградил крайна нетърпимост към сегашното статукво. Така си го обяснявам, но нека пак да повторим: Институционалната грамотност в тази  държава става все по-критично нулева, което е много плашещо.

– Прозирате ли разрив в отношенията БСП-президент? В ефира на партийната телевизия Радев беше сравнен с Борат?

Смятам, че разривът е очевиден за всички и това сравнение не е случайно. Дистанцията на президента, който се опитва да се еманципира, се вижда все по-отчетливо. Въпросът е до какво ще доведе тя. Очевидно е, че има разрив, но колко дълбоко ще слезе той, президентът ще се опита ли да прекрачи БСП и да отвлече електората им или ще търси самостоятелен политически проект, който по някакъв начин да се солидаризира с него и оттам нататък да направи кампанията му, да издигне кандидатурата му и всичко останало. Въпрос буквално на няколко месеца, за да разберем за този сценарий.

– Какво бъдеще виждате пред коалицията Отровно трио-Мая Манолова?

Да цитирам Хайтов „за искането и моженето“. Трябва да видим какви структури ще бъдат организирани по места, колко хора ще застанат с лицата си в кампанията. Тъй като освен желанието да се явиш на избори, трябва да можеш и да го реализираш.

сн. Фейсбук

Но набирането на хора, реализиране на рекламите и структуриране на организация, която да ти помогне да се явиш на избори, има технологически неща, които са се явявали пречка пред много партии за влизане в Народното събрание.

– Къде в цялата картинка остана Христо Иванов?

Христо Иванов остава единственият политик, който не е променил позицията си, с известни затихвания и изчезвания. След лятната му експедиция за превземане на територия от ръцете на олигархията в лицето на ДПС, не го виждаме особено, освен критичните му изявления по медиите. Но той има едно слабо място – продължава да не дава рационален и обоснован отговор на въпроса какво прави като правосъден министър в кабинета Борисов-2. Защо нещата, които е говорил тогава и сега някак си се разминават?

– Той остана някак самотен сред всички политици, които се опитаха да яхнат протеста. При следващите избори – какво е неговото политическо бъдеще?

Той доказа, че самосиндикално може да организира и да се превърне в двигател на протест сам по себе си. Което е рядко ценено качество, а при българските политици съвсем отсъства. Надявам се, около него да бъде структурирано здраво ядро на опозиционни сили, които евентуално да успеят да докарат протестите си в измерим парламентарен вот. В противен случай, ще останат само протестиращи хора в социалните платформи и не на последно място по плочките на големите градове.

– Не на последно място – какви послания видяхте от конференцията на ДПС?

Най-притеснителното за мен е видеообръщението на президента Ердоган към ДПС. Това означава, че съмненията, че Турция и Русия имат сходни и припокриващи се интереси у нас, чийто проводник е ДПС, вече са меко казано публична тайна. Това видях в това обръщение, което ме притеснява изключително. Не виждам и опити тези съмнения да бъдат разсеяни от страна на движението. Опитите да се представят за гражданска платформа, отворена към всички, които са готови да предложат алтернатива на управлението, също излизат доста наивни.

Но това е ДПС, което на избирателите си говори едно при закрити врата,  и ДПС, което говори друго в публичното пространство. Нищо ново под слънцето. Въпросът е да видим, доколко ще се сбъднат словата на почетния председател „да сме изпреварили времето си“. Ще видим. Никой няма интерес да се сближава по какъвто и да е начин с ДПС, а и самото движение дава една уклончивост относно бъдещите си партньори.

– Това ли беше времето и мястото Ердоган да похвали премиерът Борисов?

Подозирам, че това е вътрешнопартийна покана към лидера на друга партия, който е и президент на една държава. Няма нищо случайно в изказването му – мястото му се е сторило удачно и той използва момента да консолидира позиции и да направи бъдеща заявка. Форматът беше ужасно странен, но Ердоган често използва всяка една възможност да даде сигнали и да трупа подкрепа и да разсейва негативното мнение и влияние, което има Европейският съюз към Турция. Знаем, че българският премиер е един от тези, които на последния Европейски съвет се изказа против налагането на санкции срещу Турция. А в последните няколко месеца се натрупаха повече от достатъчно поводи за което. И може би, това е бил поводът, който Ердоган е използвал, за да потупа Борисов.

– Постпандемична България, избори през пролетта – как виждате управлението на страната след това?

Надявам се динамично и стресирано от обостреното внимание на гражданите към всякакви подмолни действия. И най-вече до болезненост засиленото внимание към харченето на публичния ресурс. Тъй като патриархалният стил на управление на Борисов в стил „Аз давам“ в демократично общество е много вреден и вече нетърпим за голямо число от българските граждани. Надявам се, тази нетърпимост да плъзне във всички партии и те да натиснат лидерите си да се държат нормално и цивилизовано в 21 век. Това ще го видим във възможността да се формира следващото правителство, което очевидно ще бъде коалиционно. Партиите, които ще влязат в парламента и опозицията ще зададат тона и от това ще си проличи доколко си учим уроците и доколко пандемията ни е направила по-социално отговорни или повече общество с други думи казано.

 

 

- реклама -