коронавирус криза политики, мерки Радев БСП

Политологът Любомир Стефанов за FN: Коронавирусът ни научи, че трябват практически мерки за живи хора, а не празно говорене

Вчера Националният оперативен щаб (НОЩ) обяви край на редовните си брифинги.

Това се случи на 100-ния ден от началото на извънредното положение, въведено заради коронавируса.

Как тези 100 дни ни промениха, как управляващите се справиха с тази трудна ситуация, какво следва за нас като хора и на политическата сцена? С тези въпроси се обърнахме към политолога д-р Любомир Стефанов.

Вижте експертната му оценка:

– Как оценявате 100-те дни извънредно положение от гледна точка на поведението на управляващите и хората?

– Научихме се да бъдем по-дисциплинирани, нещо което бяхме позабравили като граждани, а не като маса. Второ: повишихме личната си хигиена, което отново бяхме забравили колко е важно да се пазим от вируси и бацили. И трето: откъм управляващите – малко трудно или слепешком се намира начина да се общува с нас като граждани, а не като „хиляди маса народ“, както е казал поета. Тъй като доста често преди извънредното положение ни се съобщаваха някакви неща, едва ли не със задна дата и ни казваха какво трябва да правим. А гражданското общество се отличава с това, че в него цари диалога и по съгласие на мнозинството се случват нещата.

– В този смисъл публичните изяви на НОЩ помогнаха ли или по-скоро всяваха паника?

– Те бяха в друг контекст и с друга цел, но в толкова динамична среда дадоха поле за различни интерпретации. НОЩ беше и си остава експертна структура, която има една-едничка цел – да показва на нас гражданите, че държавата ни знае какво прави, има посока, цел и идея как ще се справи, въпреки всички неясноти около това с какво се бори. Дали помогнаха? Да, помогнаха много. Дали са ни страхували излишно? Може би, но в крайна сметка е важен резултатът. Защото в една криза си казваш подобно на шведите: „Е, какво толкова, нищо по-особено от сезонния грип“, в крайна сметка минават 3 месеца и излизат и казват: „Може би трябва да затегнем повече мерките“.

Ние пък бяхме в другата крайност. Започнахме да стягаме, когато може би нямаше нужда да ги стягаме толкова. Но пък резултатът показва, че сме го направили навреме и сме го стягали, колкото трябва.

Това, което ми липсваше беше наченките на комуникиране на стратегия – защо го правим, какъв е ефекта, какво целим и какво очакваме да се случи. Тези елементи, те създадоха напрежение, а не мерките като такива.

– Каква оценка ще дадете на ген. Мутафчийски и има ли нещо, в което сгреши?

– Не мога да кажа дали е сгрешил. Той е такъв какъвто е – експерт от най-висока класа, човек, който знае какво прави в областта, в която е неговата експертиза. Грешка на тези, които го назначиха е, че около него не се назначиха консултанти, хора, вещи в съставянето на план за публична комуникация. Експертността на този съвет е да дава практически мерки и насоки, а те трябваше да бъдат преведени на гражданите на всекидневен български език. Нещо, което изнервяше и хората от НОЩ, когато даваха брифинги и им задавахте въпроси и изнервяше и нас потребителите, получавайки някакви цифри и статистики, които нищо не ни говореха.

– Можем да твърдим, че се връщаме в обичайното русло на стандартния мейнстрийм – темата с короната вече не е водеща…какви са прогнозите ви…как ще изглежда политическото лято и есен?

– Лятото и цялата следваща година ще мине във възстановяване от икономическата травма, която ни нанесоха тези три месеца извънредно положение. Смятам обаче, че след като има синхрон на ниво Европейски съюз и световна икономика, тези неща ще станат по-бързо, отколкото предвиждаме.

България като мини версия на световните процеси – ще възстановяваме туристическия сектор, който изведнъж се оказа, че е важен за тази държава. Може би, защото не произвеждаме толкова, колкото ни се иска и икономиката ни не е толкова надеждна щом зависи от туризма. От друга струга страна, виждаме интереси, които са свързани с ключови данъци, визирам размера на ДДС.

Дебатът, който се завързва отново показва някакви идеологически окраски – дали трябва богатите да се облагат повече, дали бедните по-малко или съвсем не. Ще видим някакви стъпки, които ще касаят здравната ни система – които ще я направят по-динамична, по-прозрачна или по-ефикасна – т.е. с по-малко пари да постигаме повече резултати или пък да ги насочим парите където трябва. Политическият сезон ще бъде доминиран от тези теми, което е следствие от коронавируса.

Сезонът ще има два маркера – единият е този макроикономическия, а другия е мини маркер – предстоящите избори в Благоевград за кмет. Този избор ще се превърне в арена на сблъсък и ще покаже какво смятат да правят партиите догодина на парламентарните избори.

– Класическа българска черта ли е в момент на криза да няма съгласие, единство? Пример – Донудов 1 и Дондуков 2 да са на диаметрално противоположни позиции?

– Наистина е тъжно, че станахме свидетели на това. И не само Дондуков 1 и Дондуков 2. Партията, която излъчи президента също се държи и държеше по начин, по който се създаде напрежение, там където нямаше нужда от него.

Президентът отново в типичен стил продължава да показва липса на усет – не за това какво казва (той безспорно казва много верни неща), а как го казва и в какъв момент го сервира на масата. Напъните му да бъде обединител влизат в рязко противоречие с действията на правителството особено в момент на криза. Подобно отношение, което очевидно цели да създаде тежко политическо напрежение, едва ли не окопна война, ако преди е било гротескно сега се превърна в пародийно. И БСП също страда от което и ще го видим по време на изборите.

А дали изпълнителната власт реагира адекватно? В един момент ако приемем, че двете страни са направили някакви отстъпки, то бързо забравят, че са го направили и нещото се превърна в „на си ти куклите, дай си ми парцалките“. И ако са имали минимални допирни точки по някои въпроси, всичко отиде встрани и се превърна в поредната фаза от личната война между премиера и президента. Което е много тъжно.

– Без да генерализираме, това национална черта ли е? Подобна ситуация видяхме и в сблъсъка между НОЩ и Медицинския експертен съвет, между Мутафчийски и Мангъров…

– При експертите това е някак си разбираемо. Те не спориха на тема Мутафчийски е по-плешив от мен или Мангъров е по-слаб от мен. Те спориха за мерките и там има различия. Спориха на експертна основа – какви са принципите и каква трябва да бъде стратегията. Имаше варианти А, Б, С.

Това на мен ми хареса много, това беше състезание на идеи. И отговорността беше на изпълнителната власт, защото тя трябваше да избере една стратегия и да я приложи. Накрая видяхте, премиерът Борисов избра стратегия, която е комбинация от двата подхода – суровият и строгият на проф. Мутафчийски, и след Великден категорично елементи от тезите, които застъпваше доц. Мангъров.

Грозно обаче е, че ние като граждани вирусът ни нападна еднакво, защото той не познава етнически, езикови или други различия, а представителите, които бяха избрани да се справят с това се държаха така, сякаш избирателите на БСП ще ги подмине, а тези на ГЕРБ ще ги засегне. И липсата на съгласие беше още по-страшна, защото не се говореше за мерки или паралелни такива, които да допълнят вече предприетите. А се говореше за абсолютно различни неща и оттам хаосът стана абсолютно скандален.

– Имате ли прогноза какво ще се случи на изборите в БСП?

– Смятам, че времето, което коронавирусът спечели на БСП е в полза на лидера Корнелия Нинова. Тя, като своите предшественици знае, че вътрешни избори се печелят с апаратна война. Ще успее да консолидира позицията си, да поизтупа избирателните списъци, да види кой как може да гласува, да се прозвънят хората, да се убедят хората.

Но пък срещу нея стои един интересен опонент, който е не по-малко опитен в това – организационният секретар Кирил Добрев. Така че не се знае какво ще се случи. Ще ми се обаче това да доведе до отваряне на БСП, до изчистване на нейния характер и линия на поведение.

– И в двата случая не очаквате ли промяна на линията на поведение спрямо опонентите?

– При оставане на досегашния лидер – не! При смяна на лидера обаче е възможно да има избистряне на позицията. Чак коренна промяна не, по-скоро промяна в идеологическия профил, в себеусещането на партията може да се случи.

– Рано е да го говорим, но според Вас „кървави“ ли ще бъдат изборите за парламент?

– Не, не смятам, защото трябва да бъдат прагматични. Кризата с коронавируса на това ни научи – голословието много изпъква, когато има нужда от практически мерки. И пак се връщам към онова, което казах за Радев и опозицията – празното говорене на принципа да кажем нещо, което да е различно в случая се видя, че не води до нищо. Криза от такъв мащаб трябва да се решава всеки ден, на терен с мерки, които засягат живи хора, семействата им и цели градове. Това, което не се прави, говоренето е просто прах във вятъра. Така че, искрено се надявам догодина, политиците да са си научили уроците и да започнат да предлагат работещи пакети от политики.

- реклама -