Любомир Стефанов

Политологът Любомир Стефанов пред FN: Партиите у нас нямат идеологически пълнеж, за това хората вече нямат доверие в тях

На фона на здравната и социалната криза, страната ни преминава и през тежка политическа криза. Протести, компромати, рокади, разделяна на обществото – има ли изход? Какви са най-удачните ходове пред политическите партии в настоящата ситуация и има ли опасност от ескалация на напрежението след премахването на блокадите на протестиращите?

Разговаряме с политолога Любомир Стефанов.

– Седмицата беше натоварена, а и продължава да бъде такава откъм събития в политическия живот. Като цяло, каква е Вашата оценка за ситуацията в държавата?

– Ситуацията изглежда и създава усещане като да е много революционна, но всъщност е динамична. С оглед на случващото се в Европа и по света, това, което се случва е характерно за една междинна фаза на постепидемична треска.

Иначе казано – всички държави, които минаха и минават през пандемията между първа, втора и евентуално трета вълна имат подобни политически смущения. Говорим за последствията от кризата, за нейна следваща фаза и как тя да бъде управлявана или по-добре казано да бъде насочвана. И това са различните ефекти от сферите, които тя засегна. В случая в България – кулминацията е политическа, но смея да твърдя, че зад нея се крият и икономически интереси.

– Тази твърда ръка, която се демонстрира с премахването на блокадите – удачно ли беше да се случи на фона на упреците за насилие на конференцията на ГЕРБ. Като разбира се, правим уговорката, че управляващите твърдят, че случилото се там е било предизвикано от провокатори…

– В крайна сметка, знаете, че обществото е раздвоено по такива теми като протестите, блокадата и т.н. Има начини и места за протести и места, на които не е редно да има протести. В случая една група български граждани избраха да ограничат за 10-на дена правата на по-голямата част от българските граждани. Това стана на символични места и с цел да отправят послание. Тази им цел е постигната, посланието стигна където трябва. И това се видя от резултатите на социологическите проучвания, които показаха, че една голяма част от обществото подкрепяха протестите.

Дали можеха да останат тези окупации там безкрайно?

Категорично не, защото говорим за инфраструктура и комуникации в града. Законът е един за всички и когато претендираш той да бъде във върховната си и пълна сила, неотменим за всички, трябва да го спазваш. Когато идват органите на реда и ти казват, че твоя протест е незаконен – вземат те, свиват те и те преместват на място, където няма да пречиш толкова без да ти нарушават правото да протестираш.

А, момента за премахването на блокадите дали е удачен? Мисля, че управляващите ще си понесат и позитивите и негативите от тази мярка. Една от целите на свикването на конференцията на ГЕРБ беше да покаже, че има и друго мнение, други хора, които виждат нещата по различен начин. Беше и тест дали могат да си позволят да направят тази следваща крачка, а именно да премахнат тези знакови окупации. Сега остава да видим и протеста как ще реагира. Надявам се да няма ескалация, тъй като това би го разбило и би му дало друг облик, който много рязко ще го направи НЕсимпатичен на гражданите.

– Протестите героизираха ли политически президента Румен Радев?

– Не бих казал, въпреки, че на него много му се иска. Смятам, че по-скоро развенчаха мита, че е обединител на нацията. Никой не може да отмени правото на президентската институция да има такава роля.

Но, в България хората, които отиват в някоя институция много бързо започват да се отъждествяват с нея, без да мислят за себе си като временно изпълняващи функциите в тази институция – Радев смята, че това е лично за него, премиера Борисов смята, че това е лично за него, главния прокурор смята, че това е лично за него и така по веригата може да ги разчепкаме всички. И поради тази причина не смятам, че Румен Радев стана политически герои, защото никъде протестиращите не видях да издигат плакати за него, нито да се изказват в негова подкрепа или да го призовават да направи нещо.

– Какъв би бил полезния ход на управляващите – оставка или управление до редовните избори следващата година?

– Не знаем какви са в момента техните аргументи, дори премиера Борисов не успя да ги произнесе  много ясно. Да, наблегна на някакви функционални дефицити на служебен кабинет без законовата подкрепя на Народно събрание. Навлизане в ситуация на предсрочни избори действително ще ни лиши от действащ парламент. Това не са подводни камъни, те са видими проблеми. Бюджетът е само един от тях, усложняване на епидемиологичната обстановка, нужда от заеми и т.н.

От друга страна стискане на властта заради самата власт категорично ще мобилизира още по-голяма подкрепа СРЕЩУ ГЕРБ и цялото коалиционно управление. Бих казал и срещу всички участващи в парламента, тъй като доста от опозиционните политици там не успяха да разчетат посланията. Това, че гражданите протестират лично срещу Борисов и главния прокурор не значи, че одобряват тях.

сн. БГНЕС

Дали управляващите имат полезен ход – да от една страна е отговорно както каза Борисов да се стиска до изпълнение на мандата, защото предстои трудна ситуация във всеки един смисъл. Но, когато има такова напрежение и енергия, която очевидно няма да се примири и този път да бъде залъгвана с министерски оставки и социални придобивки, които отново са спестени пари от публичен ресурс – това предизвиква нагнетяване на недоволството.

Така, че тук трябва да се търси баланс.

И премиерът го заяви, че уж е готов в името на общото благо да го направи. Предстои да видим той как го разбира и мисля, че в следващите 2-3 седмици ще видим хоризонта на управляващите напълнен с мерки. Това би могло да ни даде яснота. Да видим какво ще направят протестиращите ако видят мерки. Ако видят, че нещата се случват не просто с идеята, че властта иска да стои до край, защото както се казва на жаргон „са стиснали кокала и трябва да го държат на всяка цена“.

Да, ще има цинични подмятания „какво се бавихте, та не го направихте до сега“, но като че ли ще има и някакво спокойствие, че няма да има заложени бомби с часовников механизъм и възможности за злоупотреби от правителство, което в очите на протестиращите се е дискредитирало и се е превърнало точно в символ на задкулисни договорки и корупция.

сн. БГНЕС

От друга страна, опитвайки се да четат народните мнения и желания, в един момент, в опитите си да бъдат много близо до тези неща и най-малката грешка на управляващите може да взриви ситуацията.

Така, че наистина 2-3 седмици може да са прекалено дълъг хоризонт. Може още довечера това махане на палатките да се окаже препъни камъчето, което не просто ще изкара десетки, а стотици хиляди хора из страната. И една такава грешка може да се окаже последната.

– Допускате ли вариант за правителство без Бойко Борисов, при все, че вчера след коалиционния съвет бе обявено, че и той и кабинета остават?

– По настоящем аз не го виждам. Няма как лидера на най-голямата партия в управлението да се дръпне назад и да има правителство без него. Всички ще казват и то не без основание, че който и да е министър-председател, Бойко Борисов ще стои реално в стола на властта. Така, че аз не виждам смисъл от подобно нещо, а и не виждам кой ще се хване.

Протестът е безкрайно разнообразен и разпръснат из целия политически спектър, включително и сред политически неангажираните хора. И те не искат подобно нещо, не искат ротации в съществуващите партии, а трансформация във всички тях за да има това отражение в самата същност на системата.

– Имате ли прогноза за изхода от изборите в БСП? Старият или новият лидер, ще се консолидира ли столетницата като за пред избори?

БПС
сн. БГНЕС

– Всички политически партии в България в момента са в различна кондиционна форма, изключае ДПС. Идеологическият им пълнеж обаче на всички категорично издиша, защото никой не може да предложи политики, които да имат характер, последователност и дългосрочна визия. Нямат възможност да комуникират с българските граждани, защото преди години са избрали този модел на поведение – на спускане, раздаване, на разпределяне…

Затова днес не могат да се сърдят на българските граждани или на една част от тях, че протестират, и че ги поставят под общ знаменател и общ пакет.

Поради тази причина в БСП който и да заеме поста на председател, партията си е на същото място – кота нула. Тоест те имат твърд електорат, който лесно се мобилизира просто защото той няма алтернатива и е капсулиран. Така, че БСП няма никакъв шанс да си разшири подкрепата. Ако имаше шанс, вче щеше по някакъв начин да е почерпила енергия от протеста. А, ние видяхме, че няма никакъв шанс протестиращите да припознаят опитите на левицата за помощ, вливане в протестите и прочие. Видяхме и т.нар. „жълтопаветна Бузлуджа“ – една гротеска, която по нищо не се различаваше по свикваните митинги на управляващите в подкрепа на правителството и поради тази причина те нямат шанс да се превърнат във фактор в политиката по настоящем.

- реклама -