Иван Начев

Политологът Иван Начев пред Flashnews: Обществото беше заблудено за Истанбулската конвенция

ОБЩЕСТВОТО БЕШЕ ЗАБЛУДЕНО ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Прилагането й на практика ще струва пари, но – демокрацията е скъпо удоволствие. Това каза в специално интервю за Flashnews политологът Иван Начев.

Начев е експерт в областта на политическата интеграция на ЕС и интеграцията на България в него, консултант по процесите на усвояване на предприсъединителните инструменти и усвояването на средства по Оперативните програми на България. От 1993 година е преподавател в Нов български университет, а малко по-късно и в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

-Защо според вас темата за Истанбулската конвенция отново е на дневен ред в ЕС? Защо това се оказа задача №1 на новия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен?

Тази тема е на дневен ред по две причини. На първо място – защото много малко от държавите не са ратифицирали Конвенцията. Става въпрос за България, Чехия, Унгария,  Литва, Латвия и Словакия, т.е. ако погледнете България, Унгария, бивша Чехословакия и две бивши съветски републики. Разбира се, Обединеното кралство също не е ратифицирало Конвенцията, но ние все още не знаем какъв ще бъде неговия статут от гледна точка на пълноправното членство в ЕС и затова не го включваме много в тези сметки.

суперсила
сн.БГНЕС

Втората причина е новият състав не Европейската Комисия, защото една от задачите , които си е поставила новият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен е именно справянето с подобни проблеми. А именно – насилието, основано на пола, говорим най-вече за насилието върху жени. И в крайна сметка ние сме част от Евросъюза и като част от него ние имаме някакви задължения, някаква рамка, в която да се развиваме. Тези задължения са много ясно фиксирани и в договора за функциониране на ЕС, в който се говори за две основни неща –  как да се справим с подобен род проблеми и как да се справим с трафика на хора и насилието над жени и деца. Аз лично не съм чул да има сексуална експлоатация на мъже например и трафик и на мъже в ЕС, извън бежанците. Сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки е най-същественото, защото ако ние искаме да развиваме, която и да било обща политика или да решим, който и да било общ проблем на ЕС трябва да има ако не съгласие, то сближаване на законодателните разпоредби.

– Да, но вие много добре знаете какъв негативен отзвук имаше у нас идеята за ратифициране на Конвенцията и в този ред на мисли – как ще тълкувате гласуването на българските евродепутати по темата?

Защо беше негативен отзвука? Защото първо в България се представи негативно цялата Конвенция, спекулира се с нейното представяне от определени политически сили, което доведе до заблуда на обществото.

Тази политика за равнопоставеност на половете извинявайте, но тя съществува от над 20 години в Европейския Съюз. Тези които се противопоставиха на конвенцията къде бяха през цялото това време, когато имаше програми, дори в предприсъединителия период България използваше средства по тези програми, които целят премахване на неравенството между половете. Всъщност ние не говорим само за насилие, ние говорим и за това, че жените нямат равни икономически права с мъжете, че голяма част от правата на жените са потъпквани.  В много държави, когато една жена е майка или домакиня, това се смята за трудов стаж в ЕС, а виждате какво е положението в България.

Така че тези, които в България направиха тази кампания мисля, че много ясно трябва да си понесат последствията от това, което сътвориха. Защо тези евродепутати – тук става въпрос за двама евродепутати, всъщност те бяха трима, но знаете Искра Михайлова не участва в гласуването. Те споделят т. Нар либерални ценности в ЕС. Те са един балансьор в рамките на тези три партии, които крепят политическото управление и респективно самата Комисия на г-жа Урсула фон дер Лайен. В този смисъл няма какво да тълкуваме, защо един депутат е подкрепил или не е подкрепил това решение. По важното е да видим какъв знак е това за самата България по отношение на Съюза.

Давам ви пример – над 41 държави са подкрепили Конвенцията, включително Албания. Ако влезете в сайта на Съвета на Европа ще видите, че има множество добри практики в една държава като Албания пък и в много други държави, които ние смятаме за много по-изостанали от нас. Проблемът обаче е много по-широк. Всяка една страна,  когато подпише подобен документ се задължава да сближава законодателните си и подзаконови разпоредби. Т.е. ние трябва да имаме средства в държавния бюджет, които да бъдат отделени например за това да се обучават магистрати, лекари и полицаи, как да работят  в такива условия и с хора, които са жертва на насилие. Да се създаде и инфраструктура и домове, където да се настаняват жени, които са жертва на насилие. И разбира се да се предотвратяват всички форми на насилие над жени и най-вече домашното насилие. Някой ще каже – да ама то (насилието) е характерно тук за Балканите и за региона. Но, в крайна сметка ние какво искаме – да развиваме демократичните общества и България да заеме наистина своето място в този съюз или страната ни да бъде сочена като Черната Овца, която не иска да разработва цялостна рамка, нито иска да разработва политики или да предприеме някакви мерки за защита и помощ на тези жертви.

– Добре, но нали България вече изпълни част от изискванията на Конвенцията, променяйки НПК и криминализирайки насилието над жени? Защо ратифицирането на документа се оказва толкова важно по същество?

Защото е по-широката рамка. Представете си например пълноправното членство, значи ние изпълняваме уж всички условия и в следващия момент не искаме да влезем в ЕС. Или представете си Шенген, значи ние твърдим, че сме изпълнили всички условия, но нас не ни приемат. Или представете си Еврозоната. Тук става въпрос за политика и ангажимент на правителството. А в нашия случай нещо съвсем друго е поставено на дневен ред – стабилността на управляващата коалиция. Вие виждате, в рамките на ЕС правителството на Борисов подкрепя тази политика, а в същото време казва, „ами ние тук имаме коалиционни партньори и настроения в България, които ни карат да не ратифицираме Конвенцията“. Защо трябва да страним от целия общ политически процес?

– Има ли вариант страната ни да бъде принудена да ратифицира този документ и до какво би довело това?

Не, няма вариант. Защото първо това към момента е една подзаконова в случая резолюция и второ това зависи от самата България. Нито Европейската Комисия, нито Европарламента може да принуди една държава – членка да го направи. И после ние защо говорим за принуда – това е един доброволен процес, който е свързан с развитието на демократичните ценности в рамките на ЕС. А ако някои популистки режими като в Унгария например не искат да направят това и се заиграват с този популизъм, то това е отговорност на самите тях. Но всеки един от българските граждани трябва да знае, че когато сме част от едно голямо семейство, каквото е европейското, всички трябва да работят заедно, за да има по-големи успехи. За разлика от българското семейство, където може да има форми на насилие т.е. на  принуда.

– Конституционният съд вече се произнесе, че Истанбулската конвенция противоречи на националната конституция. При каква хипотеза правото на ЕС може да се окаже над националното?

сн.БГНЕС

На първо място ние сме държава членка на Европейския Съюз. Откъде идва проблемът? Когато България стана държава член на ЕС, а може би и преди това, трябваше това да бъде променено и много ясно да бъде казано, че първичното и вторичното право на съюза т.е. договорите и регламентите имат пряко действие на територията на страната. Давам ви конкретен пример – ние сме подписали всички договори, включително и Лисабонския договор, т.нар договор за функциониране на ЕС. Ние сме се съгласили да прилагаме всички договори. Съответно ние приемаме всички ангажименти, които произтичат от тях. Следващата стъпка каква е.  Ние да съобразим Конституцията си и местното си законодателство с тази по-голяма рамка, с която сме се съгласили. От тук насетне как стоят нещата – всяко едно законодателство се решава в рамките на ЕС преди всичко от министрите на държавите-членки.

Аз мога да задам един риторичен въпрос към хората и той е: колко пъти те са чули от нашите министри, завръщайки се от срещи в ЕС да са обяснили на гражданите или съответно в парламента какви ангажименти е поела страната ни, по какви договори и по какво се работи? И това важи за всяка една сфера. Давам пример с транспортния пакет Макрон, макар да е в страни от нашата тема – никой не даде отговор на въпроса, как българския министър на транспорта е седял на този съвет и каква позиция е заел. А, изведнъж накрая ние отказваме да влезем в тази рамка. Това са неща, които е много важно да  бъдат разбрани от хората, защото иначе се спекулира. Когато хората не са достатъчно добре информирани, това води до цялостна заблуда, неразбиране и анти европейски настроения в България. Цялата европейска интеграция е интеграция насочена към гражданите – да се премахват бариери, пречки и ограничения пред тези граждани и те да живеят по-добре в рамките на Европейския съюз.

- реклама -