Радев Йотова

Политологът Чавдар Найденов за FN – тълкувание на отчета на президента

Какво каза и какво премълча президентът Румен Радев в речта си по повод първата година от мандата си? Кого разкритикува и за кого намери добра дума? Кои са посоките, по които трябва да вървим и защо Радев изпъква като политик не само у нас, но и в Европа?

Ето коментара на политолога Чавдар Найденов специално за читателите на Flashnews.

Г-н Найденов, критична ли беше речта на президента?

Радев остана верен на себе си, на буквата и духа на Конституцията. И това му даде обществена опора, за да може да даде оценки по най-наболели въпроси. И да напомни за проблемите в развитието на страната, които в суетата на всекидневието забравяме. Форматът, в който го направи, е едногодишен отчет и затова не можеше да не засегне поредното забатачване на все по-острите проблеми пред нашата отбрана. Да посочи, че лавината от проблеми в икономиката не може да бъдат игнорирани заради цикличната еуфория, която сега съществува. Защото сме на върха на стопанския цикъл. А цикъл означава, че ще има и сериозен спад.

Той посочи, че не може да се говори за наистина устойчиво развитие при това ниско ниво на чуждестранните инвестиции. Не може да празнуваме, при положение, че не се мисли за бъдещето. Посочи ясно, че демографските показатели са катастрофални. И още: както рибата, която живее във вода, и не си дава сметка, че живее във вода, така и ние във всекидневието си все повече привикваме с това, че парламентът е „гумен печат“ на правителството. И е добре, че има кой да напомни докъде сме стигнали в това отношение и че трябва да се вземе завой към демократизация на нашите институции. Изрично се изказа, че се убива свободната воля на депутатите. А като логична последица от това е доверието във върховния орган за управление на държавата, което е критично ниско.

Ако преди година беше изговорил всички тези неща, то речта щеше да звучи като обичайното политическо критикарство. Но той даде личен пример с това, че успя да създаде едно служебно правителство, което наистина беше неутрално и водеше честна реферска игра по време на изборите. Показа, че не може да бъде „луноход на дистанционно управление“, както сме свикнали. Говори само по теми, за които наистина си е съставил мнение. Той има убедителност и сдържано и по войнишки посочва точните проблеми.

знамена

Успя ли да намери и добра дума?

Посочи добри принципи. Това, че в центъра на нашите усилия трябва да стоят суверенитетът и независимостта на България. Че политиката ни трябва да бъде българоцентрична. Че не можем да чакаме отвън да ни кажат да се защитим от опасността от външни намеси. Например във връзка с въпроса за това – кой издържа мюсюлманските духовни лица в България. Това именно прави критиката му непартийна и неподчинена на това – да се печелят политически точки. Посочва принципи и критикува нарушението им, а не хора и не партии.

Каза, че няма война между институциите, а определени ценностни разминавания…

Не мисля, че е задължително да посочва конкретни примери. Бих могъл да го илюстрирам с тази тиха война, която се води срещу него – диктувана единствено от някаква политическа ревност, от неспособността на някакви други институции да сътрудничат на равна основа – всеки, упражнявайки собствените си пълномощия. И примерите са, естествено, в изпълнителната власт и управляващата партия. За съжаление, наблюдаваме това печално явление.

звание консултации демократичния

Той посочи още, че има корупция у нас и каза, че трябва намерим начин как да й се противопоставим. Това не е ли тежко обвинение?

Мисля, че това не е обвинение, а по-скоро посочва, че снегът се трупа и лавината на тази корупция неминуемо ще се спусне над нас, но вече ще е станало късно. Самата корупция ще се превърне в закон и тогава вече законното ще се превърне в някакъв вид престъпление. В нарушаване на правилата на задкулисната неписана държава.

Но и каза, че оценява всяко едно усилие в тази посока. Значи, че според него се полагат усилия за решаване на проблема с корупцията.

Да. Не отхвърля това, просто говори, че има непростимо забавяне в резултативните действия. Не мисля, че това е политическо обвинение. Него може да го чуем от устата на всички политици от всички партии. Да, корупция има и тя нараства. Но и да си замазваме очите в контекста на вчерашните дебати, да говорим за това, че навсякъде по света има корупция или че у нас има само възприятия за корупция, а не толкова реална корупция, означава да се демобилизираме и да не търсим истинските инструменти да се преборим с нея. Тази нагласа не е приемлива.

Каза още: „Под въпрос е свободата на словото“. Това как точно да го тълкуваме?

Напомня, че има дълговременни процеси, които са изключително тревожни. Очевидно зад тях стоят устойчиви причини за деградация на свободата на словото и те трябва да се намерят и преодолеят, или най-малкото, да се тушират. И затова трендът ще продължи надолу, ако не се направи нищо. И аз съм напълно съгласен с това – не могат да се оспорят показателите по индексите на свобода на словото.

Парадоксално е, че след всички промени, които са направени в края на 90-те години – частни медии, независими от държавата, точно от тогава нашите показатели за свободата на словото вървят неотклонно надолу. Трябва да си направим изводите, че очевидно са нужни и други механизми. Може би засилване ролята на обществените медии като БНТ и БНР. Трябва да се търсят механизми, за да се отстрани частната тирания, която наблюдаваме в журналистиката. Това е мое мнение, разбира се.

Чувства ли се обиден и по някакъв начин игнориран? Защото казва така: „Не трябва да научавам за покана към Ердоган от медиите“.

Редно е да го каже, защото задкулисно тече такава борба – за изолиране на президента, който може да бъде и е реално много полезен за страната в международните отношения. Той се откроява по съвсем друг начин в международните контакти. Той говори на няколко езика – със самочувствие на държавник, но на нормален човешки език. И това прави много добро впечатление.

Според Вас как се вписва неговата първа година сред първите години на предишните президенти? По-добре ли сега стои въобще президентската институция като такава?

Общественото мнение показва, че той най-добре прекара първата година в сравнение с няколко предходни президенти. Има неизбежен спад, който обаче е съвсем малък. А доверието и уважението към предходниците се стопи доста по-бързо. Това показват числата. Радев остана верен на себе си. Различен, встрани и над обичайното политиканство. И е един от малкото, които успяват да изпълнят със съдържание буквата на конституцията. Да бъде човек, на който целият народ да вярва. И на всекиго да е ясно, че не се ръководи само от лични интереси, егоизъм и дребни ежби.

 

- реклама -