Бойко Борисов има големи шансове да бъде премиер за трети път. Това заяви пред Flashnews политическият психолог проф. Антоанета Христова. По думите й, външната ни политика заслужава висока оценка, а кризисната ситуация изисква решителни действия и силни лидери.
– Проф. Христова, като политически психолог, откривате ли промяна в публичния образ на премиера в оставка Бойко Борисов? Много анализатори преди казваха, че е станал по-мъдър, по-диалогичен – сега така ли е?
– Това, че той стана по-мъдър и по-диалогичен е факт. Това беше разликата между правителството „Борисов 1“ и правителството „Борисов 2“. Факт е, че направи много трудна коалиция с Реформаторите – силно противоречиви като конструкция. Преговорите, които се проведоха за начина на сформиране на тази коалиция, това, че Борисов успя да поддържа добър тон с Патриотичния фронт и почти две години да управлява в парламент без категорично доминиране, смятам, че беше резултат на неговата по-висока степен на проявена толерантност, компромисност и диалогичност. Оставането на основни ресори на коалиционните партньори, без да се намесва по никакъв начин му донесе много негативи. Защото част от недоволството от случилото се през последните две години е свързано с липсата на категорични реформи, с продължаването на лоши практики именно в тези ресори – особено образование, здравеопазване, икономика… Това са все хора, които управляваха много сериозни министерства и бяха поставени там от Реформаторския блок, но бяха приети в едно сложно партньорство. Целта да има правителство изисква компромиси, което за съжаление трупа негативи.
Между първия и втория си кабинет Борисов промени стила си на политически контакт и политическа подкрепа. Елемент от това продължава и сега, защото – ако трябва да анализираме нападките от всички политически сили към ГЕРБ и специално към Бойко Борисов, и на Борисов и ГЕРБ към останалите – ще видим, че съотношение е 1:10. ГЕРБ в момента са удряни от всички, но не си разрешават да удрят евентуални бъдещи партньори, което е знак за добра политическа култура.
Чух в скоро време Валери Симеонов да казва, че по време на предизборна кампания няма приятели, че там всеки играе за себе си – не е така. Това е знак за липса на политическа култура. В 21-ви век политическата култура предполага, когато мислиш, че ще можеш да правиш политически партньорства и в бъдеще да разчиташ на някого, пазенето на добър, поне възпитан тон с него е задължително. Затова смятам, че в този смисъл ГЕРБ се е развила.
– Понеже споменахте Валери Симеонов – той остро разкритикува Борисов, че докато се водят преговори за кабинет, той открива нещо в страната… В каква светлина се показа Борисов в хода на тези сложни преговори?
– В допълнение към динамиката на образа на Борисов, може да се отбележи, че той се промени през последната по-малко от година, дори от лятото досега. Тази промяна стартира с твърде дългия период на изчакване за издигането на кандидат президентска двойка. Това се разчете като несигурност или обратно -прекалена сигурност, че ГЕРБ е категорично успял да докаже полезността си и избора няма значение, че това не е била важна тема за него, а излезе, че тази тема се превърна в препъни-камък. От този момент нататък Борисов започна да изглежда несигурен в публичното пространство, направи и други грешки, засили непоследователността в изказванията си и това беше наблюдавано и по време на преговорите за евентуална подкрепа на Реформаторския блок. Много правилен е неговият избор в момента да не участва в никакви преговори и да си върши работата характерна за него и до сега, без да влизе в неясни преговори, в които ГЕРБ губи своята тежест. Контактът с хора, откриването на обекти – част от успешната политика на правителството са среда, която помага да се погледнат нещата от страни и да се влезе в нова скорост.
– А когато отиде в Хитрино? Мнозина го упрекнаха, че си прави PR и се е снимал за спомен с хората насред трагедията?
– Ако рейтингът на ГЕРБ тръгна да спада след президентските избори, Хитрино спря този спад. Така че тези, които са критици, леко прекаляват в анализа. В момента сме свидетели на нещо, което минава мярата и това е прекалено многото критика срещу Борисов. Все пак той успя може би да направи една от най-добрите външни политики.
– А защо не отбелязвате в тази връзка външния министър?
– Защото в публичното пространство той попадаше с доста спорни, но категорични изказвания, които не се разчитат добре от едната или другата страна, с които градим отношения. А ние трябва да управляваме отношенията си с Турция, с Русия, с Германия, с ЕС, със Съединените щати. Цялата тази сложна мрежа, която и Плевнелиев не успя да балансира, и Даниел Митов залита в изговарянето в публичното пространство, Борисов успя да балансира като внимание и диалогичност.
– Как ще коментирате начина, по който Борисов води външната политика на страната – отиде при Ердоган, говори с ЕС за мигрантите, плати пари за АЕЦ „Белене“ на Русия, говори с Тръмп – как се справя Бойко Борисов на международната сцена?
– Твърде добре. Всичко, което посочвате, са плюсове за действията. Когато човек погледне безпристрастно изброените събития, вижда, че това са добри ходове от гледна точка на националния ни интерес. Атаката срещу националния ни интерес е доста лоша за тези, които критикуват, те подчиняват националния интерес на политическия си интерес.
Притеснението ми и това, което вече не достига, е по-категоричното поведение. До вчера ние не знаехме те ще влязат ли в правителство. Отговорите до този момент бяха прекалено меки, прекалено изчаквателни. В ситуацията, в която се намираме, имаме нужда от силен лидер. Силният лидер показва по-надалеч накъде ни води, показва целта много категорично и успокоението на гражданите идва от това, че знае накъде ги водят. А това изчакване от ден на ден какво ще се случи, аргументиране с не достатъчно убедителни аргументи, например уважението, което се дължи на Реформаторския блок… Какво внимание към Реформаторския блок, когато една от целите, която би трябвало ГЕРБ да си постави е отърсването от имиджово тежащи хора и партноьори…
– Кои са тези хора?
– Социологическите рейтинги го показват – недоволство от управлението в образованието, неудовлетворени очаквания към лидера на СДС и т.н. Но, това е само моето разчитене на ситуацията.
– На базата на Вашия анализ, какво ще се случи оттук насетне? Видяхте хода на Росен Плевнелиев, видяхте изявлението на Румен Радев. Какво следва сега?
– Радев беше неизвестната, интересното, новото до момента. Събитието, когато той не отиде на Консултативния съвет при Росен Плевнелиев отвори в съзнанието на хората една голяма въпросителна, която остави отворена вратата за вече лоши новини за Румен Радев.
Той си отвори проблем – вече ще го наблюдават с няколко степени по-внимателно по отношение на отговорността му към важни моменти, в които трябва да се вземе решение за държавата, защото в случая не ставаше въпрос за формални срокове кога поемаш властта, а за отговорност и решителност при поемане на риск.
Какво следва не зная – следват избори, кампания… Според мен би трябвало да следва все повече минимизиране влиянието на политическите субекти вляво и вдясно, които не могат бъдат значими при формирането на единни леви и десни блокове. Което означава, че по-далечната цел трябва да бъде окрупняване на лявото и дясното – първо по блокове, после в единна партия, която после може да има различни фракции, но ще бъде единна партия. И тази партия естествено в момента е логично вдясно да бъде ГЕРБ с присъдружни и вляво БСП с присъдружни. Това е дясно-лявата ос, а другата ос е Патриотичен фронт – ДПС.
– Ще стане ли според Вас Бойко Борисов премиер за трети път?
– Има големи шансове, но определено ще му е трудно и ще се изисква наистина професионализъм при правенето на кампанията.
Зареждане ...