Карастоянова

Полина Карастоянова пред FN: Добрият туристически продукт днес е въпрос на състезание с времето

Какво е бъдещето на туризма в България обсъждат днес партньорите в туристическия сектор в рамките на Шестата среща на Националния борд по туризъм.

Какви са възможностите за допълнително финансиране на туризма, какви са основните проблеми в сектора и как България може да се пребори в условията на изключително агресивна конкурентна среда – с новините в аванс Flashnews потърси д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Сдружение Национален борд по туризъм.

=======================================================

– Г-жо Карастоянова, инвеститори, предприемачи, представители на държавата и финансовите институции се събирате на Шестата среща на Националния борд по туризъм. Какво да очакваме от този форум?

– Националният борд по туризъм е най-голямата работодателска организация в сектора. Ние сме и единствената българска неправителствена туристическа организация, член на Световната туристическа организация към ООН. Казвам това, за да подчертая от една страна нашата отговорност към работата ни с държавните институции, които имат отношение към формирането на туристическа политика. От друга страна, с всички бизнес сектори, които в един или друг аспект, работят и имат принос към развитието на туризма.

Днес в хотел „Хилтън“ ще се проведе Шестата годишна среща на Националния борд по туризъм и на нея ще дадем възможност да се срещнат над 200 представители на високотехнологични отрасли, на телекомуникации, банки, финансови институции, големи български производители на храни, вина, както и тримата големи представители в посока на държавната и местна политика – министърът на туризма Николина Ангелкова, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова и председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев.

Всички ние имаме една единствена цел и тя е да гарантираме устойчивото развитие на българския туризъм, неговата висока конкурентноспособност.

Тази ежегодна среща има своето значение не само като дискусионна среда, а и защото поставяме определени теми, които считаме за новаторски и предопеределящи в дългосрочен план качеството на българския туристически продукт. Защото на този форум поставяме проблемите с висока степен на конкретност и даваме предложения за тяхното решаване.

Затова считам, че всички наши усилия за организацията на този форум са изключително полезни, защото така според нас е правилно да се работи – отвъд частния, личния или корпоративен интерес има платформа, на която всички ние заедно можем да стъпим и да направим усилия в подкрепа на туризма като ключов сектор на националната икономика.

туризма
Снимка: Министерство на туризма
– Мотото тази година е „2019 – година на вътрешния туризъм, инвестициите и иновациите“ – разкажете повече.

– Ето тук срещнахме инициативата на Министерството на туризма през 2019 г. като особено внимание за вътрешния туризъм и българския турист, а ние, като представителна организация на бизнеса, добавихме инвестициите и иновациите, защото считаме, че това, което е особено важно да се разбере и затова нашият поглед е отправен напред, са стратегически важните, магистралните въпроси, които следва да бъдат поставяни като дългосрочни цели и трябва да бъдат много ясно посочени бизнес плановете, пътищата, начина за тяхното постигане.

Миналата година на Петата бизнес среща имахме две новаторски теми – едната за дигиталната трансформация в туризма. Дадохме възможност да се чуят всички гледни точки за това какво представлява тази трансформация. И ще дам най-простия пример: докато преди няколко години класическият туристически процес в търсене на добра оферта за почивка, екскурзия или просто за семеен уикенд, обикновено минаваше през сайтовете на класическите травъл агенции и туроператори, днес вече знаем, че най-големият туроператор всъщност е всеки един турист със своя лаптоп, айпад или телефон.

Той сам прави своето проучване и сам избира хотела, трансфера, настаняването си, атракциите, които ще посети, т.е. имаме една коренна промяна в модела, по който се осъществява туристическият продукт. И навлизането на новите технологии играе ключова роля в този процес. За нас беше важно да отворим тази чисто нова страница и да говорим за възможностите тази дигитална трансформация да се случи по-бързо, по-организирано и, ако е необходима известна регулация, тя също да стане факт.

И тук вече можем да дадем примера с Airbnb – една абсолютно нова за целия свят, изключително привлекателна форма за настаняване, която е въпрос на личен избор като предлагане и като търсене.

Това е споделената икономика, която всички определят като един положителен процес, но от гледна точка на държавата и на бизнеса трябва да бъде факт съответната регулация, т.е. да има правила, които да гарантират и сигурността, и самия процес на предлагане и на получаване на услугата.

Втора новаторска тема, за която ще говорим и днес като продължение на дигиталната трансформация, това е концепцията за „умния град“, „умния туристически град“ или цялата синергия между сигурност, свързаност, мобилност, екология и регулация или професионално утвърдилото се вече понятие „smart city”, и фактът, с който вярвам, че всички ще се съгласим – че ако конкуренцията доскоро е била на плоскостта хотелско предлагане, добра храна, отлични вина, разходки и културни забележителности, днес вече тази конкуренция е прехвърлена на нова плоскост.

И тя е състезание с времето – колкото по-бързо имаме възможността да предоставим на клиента интелигентна, многоезична, бърза информация и той може да се ориентира буквално минути след като е кацнал на Летище София или е пристигнал в нашия град единствено от мобилното устройство в ръката си, толкова по-привлекателни ще бъдем.

София

– Има ли реални шансове София да се превърне в център на конгресен, културен, събитиен, младежки и фестивален туризъм?

– Днес София не се състезава само с това колко 4 или 5-звездни хотели има в сравнение с Букурещ или Варшава, или колко хубава и разнообразна кухня предлага, с нашата историческа гордост по отношение на отличните вина, които България произвежда, по отношение на културното ни, природно или археологическо наследство или съвременните фестивали, арт инсталации, музикални събития и т.н. – това се случва навсякъде!

В днешно време, особено през 2019 г., стана феноменално важно всичко това, което можем да предложим, колко по-бързо може да стигне до потенциалния потребител или турист, на колко повече езика тази информация е достъпна, колко повече апликации са му поднесени така, че той да няма нужда от придружители, от някой, който да го насочва. Има апликации, които те водят като личен екскурзовод и ти дават най-добрата възможна информация и навигация за това къде се намираш. Ето това днес е голямото предизвикателство.

И тъй като ние имаме възможност да черпим опит от световен лидер, какъвто е туристическата организация на Обединените нации, ние пренасяме това ноу хау, този модел на мислене и на развитие тук, още повече мотивирани и убедени, че ние имаме всички предпоставки, тъй като центровете на високотехнологични компании са в София, водещи телекоми предлагат широк спектър от услуги, инвестиционни и финансови институции, банки и т.н.

За нас е важно да организираме една своеобразна платформа, на която всички тези отделни доставчици на услуги се събират заедно и с държавата, и общината, които са главните двигатели на този процес – без тях той е невъзможен, просто да направим стъпка в бъдещето.

туристи квартала чужденци

– Какви са възможностите за допълнително финансиране на туризма и как да бъдат насърчавани инвестициите в сектора?

– По принцип възможностите за допълнително финансиране са подготвени в много задълбочени, професионални и добре мотивирани предложения на Националния борд по туризъм и те са в два конкретни аспекта.

Първото ни предложение, което ще бъде изведено и като централно послание на днешното събитие, е, че ние предлагаме коренна промяна в мащаба и средствата, с които Министерството на туризма разполага по отношение на националата туристическа реклама.

Предлагаме да има обвързаност с приходите, които този сектор генерира в националната икономика, а именно 1% от тези приходи да бъдат реинвестирани в туристическа реклама. По приблизителни данни за 2018 г. се очаква приходите в хазната от туризъм да надминат 8 милиарда лева. Считаме, че предложението ни е правилно, резонно и абсолютно задължително, тъй като бюджетът, с който в момента работи Министерството на туризма, е просто пренебрежимо малък и не съответства на ролята и мястото на туризма в националната икономика.

Вторият механизъм, който предлагаме, е създаването на специализиран фонд за маркетинг и реклама, който да включи като съучастие широк спектър от други отрасли, които имат пряко отношение или се развиват положително благодарение на инвестициите в туризма и тук имаме предвид сектори като транспорт, определени местни производства, строителство и много други, и със своя принос на широка база, но с много ниски ставки, които не биха натоварили бизнеса по никакъв начин, да се формира втори стълб за национална туристическа реклама на България.

Но не на последно място сега е спешно да бъде взето решение с постановление на Министерския съвет за отпускане на допълнителен ресурс от 10 милиона лева за реклама на българския туризъм, на природните културно-исторически и всички наши забележителности в българските и международни медии, тъй като ние отчитаме, и това вече е официална информация, известен спад в ранните записвания и той се дължи на външни за нас фактори, независещи от нас.

Имаме добра геополитическа обстановка в региона, което дава възможност на Гърция, на Турция, Египет, Тунис, Мароко, Черна гора и Хърватска, Сърбия и Северна Македония да провеждат много професионални, много атрактивни и с огромни бюджети рекламни кампании.

Има нужда българското правителство да подкрепи националната реклама на България като туристическа дестинация.

И подчертавам – тук не става въпрос за реклама на частните инвеститори, на отделни хотели или ресторанти – става дума за националната реклама на България, както в българските, така и в световните медии.

туристи, сигурност, ръст, чуждестранни, посещения

– Как българският туризъм може да се пребори в условията на много силни и агресивни конкурентни пазари, които Вие вече изброихте?

– Има само два начина, които са измислени отдавна, работят успешно и са в основата на всяка атрактивна туристическа дестинация. На първо място това е високата експертиза в управлението на туризма като държавна политика, защото туризмът е преди всичко поле на дипломацията, на икономическите отношения, създава социални предимства за развитие на регионите. В по-слабо развитите региони това е единственият поминък, който може да бъде даден на хората, дава възможност за културен, светски, спортен, научен и всякакъв обмен на информация, на знания, на ноу хау.

И, на второ място, с един много силен и добре работещ представителен глас на бизнеса, който осъществява тази дългосрочна политика, която държавата провежда, и разбира се – финансовото осигуряване на всички тези усилия.

- реклама -