Покушения над световни лидери: Михаил Горбачов и последния терорист на СССР

На 7 ноември 1990 г. на Червения площад сержант от съветската милиция случайно предотвратява покушение срещу Михаил Горбачов.

Един ленинградчанин – монтьорът Александър Шмонов, прави опит да застреля Горбачов с рязана пушка.

След 6 години, при една от предизборните срещи в Омск (Горбачов е кандидат за президент), Маликов се приближава крадешком до него и му нанася силен удар с юмрук по гърлото.

Горбачов пада почти в несвяст, но охраната бързо го изнася извън тълпата и още в автомобила на път за болницата бившият съветски президент идва на себе си.

А през 2000 г. рускинята Надежда Воронина приближава Михаил Сергеевич с голям букет цветя и когато трябва да му ги връчи, изведнъж го трясва с букета по главата. Горбачов остава на крака, но преживява голям стрес.

И при двата случая охраната на Горбачов не иска да си представя какво би станало, ако нападателите имаха оръжие. От непосредствена близост нито един от двамата нямаше да пропусне целта.

Александър Шмонов е сред най-известните нападатели на Горбачов

Наричат го последният терорист на СССР.

Обявяват го за невменяем, а днес се бори да патентова разни свои неща.

Последният терорист на СССР има общо около двадесет подобни изобретения.   „Метод за повишаване средната продължителност на живота за всички не-бизнесмени в Русия за една година два или три пъти“. „Метод за значително намаляване броя и степента на измама на купувачите“. „Метод за подобряване гражданите на страната и създаване на копия на хора за целта“. И даже „Метод за подобряване сексуалните възможности на мъжете без използването на лекарства“. Това явно са последиците от лечението му в специализираното заведение след опита за атентат срещу Горбачов.

Предателството на приятеля

Шмонов има съучастник при опита за атентат. Запознава се с него „Ленинградския народен фронт“. В началото на 90-е, във връзка с рязкото влошаване на качеството на живота и появилата се възможност в медиите да се говори истината, в СССР назрява мощно протестно движение. В Москва и Ленинград се провеждат антисъветски митинги, на които се събират стотици хиляди хора.

„Ленинградският народен фронт“ е обществена организация, която не получава официална регистрация. Тя настоява за демократизация на държавната система и наброява около две хиляди души. Шмонов постъпва в нея през 1989-а. През пролетта на следващата година, на едно от събранията, към него се приближава колега и му казва, че в случай на революция той има пистолет. „Тогава си и помислих за съучастник, признава си Александър – все пак сложно е сам да осъществя плана си“.

Двамата трябвало да се включат в колоната манифестиращи, когато се изравнят с Мавзолея Шмонов да стреля, а сподвижника му го пази от тълпата и милицията. Но съучастника му се изплашил и отказал да участва в атентата.

Шмонов решава да го направи сам, но действа бавно и сержант от тълпата успява да бутне ръката му, куршумите прелетели над Горбачов.

Година по-късно Горбачов е свален от власт.

А какво прави днес последния терорист на СССР. Той още е жив и прави опити да патентова изобретения, но без успех. Признава, че за да бъде изписан от болницата за лечение е признал вината си и се е покаял, но всъщност още мрази Горбачов.