Подуправителят на БНБ Калин Христов: Лихвите ще се запазят ниски за неопределено дълго време

Лихвите ще се запазят ниски за неопределено дълго време, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов. В рамките на форум, посветен на банковия бизнес, Христов направи цялостен анализ на икономическото състояние на еврозоната и на България.

В икономиките на страните от еврозоната и на България има дълбоки структурни проблеми, например, застаряващото население и все по-малкото работна ръка. У нас работната сила се свива с 90 000 всяка година. При квалификационната структура също има проблем, заяви Христов, цитиран от БНР.

Людмила Елкова млрд. закон кредитни институции банките БНБ активи депозитиИ като добавим емиграцията състоянието на пазара на труда става изключителен проблем, от което следва още нещо – хората трябва да спестяват повече, за да си осигурят пари за старините, защото няма да има кой да пълни пенсионната и здравната система след време, с достатъчно средства. Или казано по друг начин, спестяванията в банките растат, реформи липсват, а лихвите са ниски. Тогава изкушението да се отпускат кредити става все по-голямо, с което и рискът за последващото им необслужване, категоричен е Христов: „Ниските лихвени проценти, реални, за дълго време размиват – по отношение на оценка на кредитния риск, какво е устойчиво и какво не. При близки до нулата лихви всичко е устойчиво“.

При първа и емоционална оценка, но реално не. Освен това ниската производителност на труда и растеж на икономиката, генериран основно от потребление, не дават устойчив модел. И още нещо важно, в което Калин Христов е категоричен: „Ако някой смята, че с парична политика може да реши такива неща, много бърка“.

С което обръщаме поглед към политиката на Европейската централна банка, която освен поддържането на много ниски лихви, стимулира икономиката чрез изкупуване на дългови книжа и чрез евтини заеми за банките. Това са инструменти, които ще поддържат сегашното ниво, но няма да решат проблемите, категоричен е Христов.

Особено когато няма никаква политическа воля за структурни промени в държави като Италия и Франция, например. И все пак България се е запътила към еврозоната, макар и още дори да не сме във валутния механизъм, който я предхожда, а и икономиката ни да не е толкова развита, което има и своите положителни страни, според председателя на Асоциацията на търговските банки Петър Андронов: „Структурните дисбаланси на Европа и на еврозоната имат и някакви възможности за нас като страна. Намираме се в специален момент, в който е факт, че нашите заплати не са конвергирали с тези в еврозоната. Много от големите западни инфраструктури, корпорации, банките, други пазарни участници, са изправени пред дилеми как да продължат напред, ясно е, че лихвите няма да са решение“.

А по-скоро окрупняването на бизнеса и въвеждането на новите технологии. Държавите обаче не са корпорации, затова – топката е в полето на онези, които могат да проведат структурните реформи, категорични са банкерите.

- реклама -