Почина папа Франциск. Почина папа Франциск, обяви Ватиканът, предадоха световните агенции. Главата на Римокатолическата църква си отиде тази сутрин

в 7,35 ч. на 88-годишна възраст.

Папа Франциск беше хоспитализиран през февруари в римската болница „Агостино Джемели“ заради двустранна бронхопневмония, която не успя да пребори. В началото на април той беше изписан от болницата, но здравето му все пак остана критично.

Припомняме, че вчера Франциск се

появи на балкона над входа на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. В неделя церемониите по отбелязването на Великден във Ватикана започнаха без него.

Вчера Папа Франциск обиколи площад „Свети Петър“ във Ватикана в открит папамобил за първи път след като бе изписан от болница и поздрави вярващите на площада

след Великденската литургия, предаде Ройтерс.

Осемдесет и осем годишният папа бе седнал в повдигнат стол в задната част на автомобила, който премина покрай хората на площада, мнозина от които развяваха знамена на различни държави и скандираха „Viva il papa!” (Да живее папата!).

Преди това вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се срещна за кратко с папа Франциск на Великден, докато Светият отец се възстановява от пневмония, предадоха световните агенции, като се позоваха на изявление на Ватикана.

Кортежът на Ванс влезе във Ватикана през странична порта и спря близо до резиденцията на Франциск, докато на площад „Свети Петър“ се отслужваше великденската литургия. Папата, който значително ограничи обема на работата си, докато се възстановява, делегира отслужването на литургията на кардинал.

От Ватикана съобщиха, че Ванс и Франциск са се срещнали за няколко минути, „за да разменят великденски поздрави“.

Американският вицепрезидент и папата имаха остри пререкания по отношение на миграцията и плановете на администрацията на президента Доналд Тръмп за масови депортации на мигранти, отбелязва Асошиейтед Прес. Франциск превърна грижата за мигрантите в отличителна черта на своето папство.

Ванс, който прие католицизма през 2019 г., вчера се срещна с държавния секретар на Ватикана.

Какво става след смъртта на папата?

Кардинал-камерлингът (бел. ред. – генералният администратор на папския двор) е първият човек, който бива уведомен за смъртта на папата, като той има задачата да “докаже” смъртта му.

Според формалната процедура камерлингът

трябва да застане до тялото на суверена и да го повика три пъти, използвайки кръщелното му име. При липса на отговор папата официално се обявява за мъртъв. Издава се смъртен акт, а генералният администратор заключва папския апартамент.

В миналото това се е правило, за да се избегнат кражби от алчни кардинали. В днешно време традицията се е запазила като начин за защита

на достоверността на папското завещание.

След това камерлингът сваля Пръстена на рибаря, накитът, който всеки католик е длъжен да целуне при среща със суверена, и го разрязва на две пред очите на присъстващите кардинали. Освен че предотвратява фалшифицирането на документи, процесът символизира края на управлението на папата.

Следва официалното известяване за кончината.

Генералният Викарий е уведомен пръв. Втори е деканът на светия съвет, който трябва да сподели новината с всички останали кардинали. Следват посланиците на Светия престол, които трябва да информират дипломатическите мисии на Ватикана по целия свят.

Папата трябва да бъде погребан между четвъртия и шестия ден от смъртта си, а траурът в негова чест трае девет дни. Главата на Католическата църква до голяма степен планира процедурата след кончината си, оставяйки детайлни инструкции,

които камерлинга трябва да следва.

15 дни след смъртта на папата Светия престол започва папски конклав – събрание на кардиналите-избиратели, което трябва да назначи нов суверен. Преведена от латински думата конклав означава “с ключ”.

За да се избегне външна намеса, кардиналите се заключват в Сикстинската капела. Всички кардинали под 80-годишна възраст, както и всички

отлъчени кардинали, имат право на глас.

През първият ден на конклава те отслужват литургия, след което се отправят към капелата, където се заклеват да следват правилата на изборния процес. Срещите не спират докато един от кандидатите не получи поне 2/3 от гласовете, като всички бюлетини биват изгаряни след преброяване. Черният пушек от комина на капелата означава, че изборите са били неуспешни, докато белият дим известява гражданите за избора на нов папа.

Папа Франциск – „надеждата и промяната“ на Ватикана

Личност на 2013 г. на списание “Тайм” папа Франциск често е наричан “надеждата и промяната” на Ватикана.

Роден в Буенос Айрес, Аржентина, на 17 декември 1936 г., Хорхе Марио Берголио, както е светското му име, е магистър по химия и философия и доктор по теология.

След обучение в йезуитска семинария Бергоглио става католически проповедник през 1969 г.

Франциск е първият папа йезуит. Преди да стане глава на Католическата църква обаче, той е архиепископ на Беунос Айрес от 1998 г. до 2001 г., когато папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията (бел. ред. – Съвещателен орган на папата и кардиналите).

През тези четири години той посещава редица бедни квартали в града. Критикуващ екстравагантния живот на някои духовници в църквата, Франциск използва градския транспорт, за да помага на миряните в аржентинската столица.

На 13 март 2013 г. 76-годишният Бергоглио е избран за 266-ия римски папа и официално приема името Франциск (бел. ред – в чест на свети Франциск Асизки – покровител на Италия и светец-покровител на животните).

Освен членството му в йезуитския орден той е и първият абсолютен суверен на Католическата църква, който не е от европейски произход. Верен на аскетизма, който би следвало да е присъщ за всеки божий служител, Франциск носи скромно облекло, кара стария си автомобил и избира да не живее в Апостолическия дворец.

Първият му ход е да премахне бонусите, които служителите на Ватикана получават при избирането на нов папа. Той назначава и 8 кардинали, които да реформират Католическата църква така, че тя да е по-близо до миряните.