По стъпките на Крали Марко (СНИМКИ)

Приказките  за легендарния Крали Марко несъмнено са неотменна част от нашето детство. Историите за смелостта и героичността на Марко неведнъж ни водят в магически светове, където доброто винаги побеждава злото и справедливостта тържествува. В цяла България има местности наречени на Крали Марко, които свидетелстват за неговата сила.

Каква е истината за Крали Марко?

Истинското име на героя е Марко Мърнявчевич, син на прилепския деспот Вълкашин Мърнявчевич. След убийството на бащата, Марко подписва васален договор и така до края на живота си остава подчинен на султана.

Интересното е, че въпреки не чак толкова героичния си живот, Крали Марко остава в народната памет като един от най-смелите и непоколебими герои, защитаващи българската чест.

Местност „Цигумилката”

Местност „Цигумилката” се в Козаревския балкан и е планинско пасбище, осеяно с грамадни блокове гранитни image tvardica 002камъни, които като че ли нарочно са струпани един върху друг от нечовешка сила. Според легендата, тук се подвизава Крали Марко, който нарочно трупа тези камъни, за да се защитава от Черния арапин. По скалите личи седлото му, стъпките на кон, мястото за цигулката и боздугана.

Марков камък

В близост да Елена има няколко природни забележителности, към които водят екопътеки. Сред най-известните е Марков камък, намиращ се на 3 км южно от града. Според местната легенда този огромен скален къс (с размери 6 м/.3,5 м и вис.3,2 м) е хвърлен от Крали Марко по турска потеря.

Крали Марко в Троянския балкан

Преди много години Крали Марко живял в местността Падиш, а сестра му Мара живяла на връх Марагидик. Те живели в голяма братска обич и съгласие. С една брадва си секли дърва, с едно менче си готвили. Като си насече дърва, Крали Марко хвърля брадвата на сестра си, а като си наготви хвърля и менчето.

Един ден те решили да се надхвърлят с камъни. Крали Марко хвърлил по-голям камък и по-далеко от сестра си.

Там където паднал камъкът му, местността я нарекли падиш, а където паднал на сестра му – Мариният камък.

Сестрата на Крали Марко пазела прохода при върха, наречен на нейно име Мара Гидия, а брат и пазел Троянския проход.

Връх Марагидик

Една нощ тя сънувала лош сън и повикала брат си да му го съобщи. Докато му разказвала съня си, турците нахълтали в Южна България. Крали Марко рипнал и започнал да ги бие. Рътът, наричан сега Турски рът, се облял с кръв и се покрил с трупове, но турците не свършвали, а силите вече отмалели. Тогава Крали Марко, както бил ядосан, захвърлил по турците тежкия си боздуган. Той прелетял над Турски рът и паднал далеч зад него в местността Падиш. Така се образувала Марковата дупка.

Марковата дупка


Мара отглеждала кози. През месец март тя пуснала козите на паша. Като ги пуснала на Балкана почнал да вали сняг и затрупал козите. С козите имало и ярета. Там където били затрупани козите и ярета и сега има много купчини, прилични на къртичини. До всяка голяма купчина има и малка. Местността се нарича Марините кози.

Връх Ботев

Крали Марко живял на Юмрукчал (сега наречен връх Ботев). Над юмрушките стени на Малкия Юмрук бил Марковия престол. Крали Марко имал ниви на равните места на Юмрукчакл и Дюзчал. Орал и сял жито на тях. Жънел узрялото жито, връзвал го на едри снопи и ги струпвал на Малкия Кръстец и Големия Кръстец да съхнат. 

Стъпката на Крали Марко

Стъпката на Крали Марко e праисторическо култово съоръжение, разположено в полите на планината Беласица до село Габрене, община Петрич

Стъпката Крали Марко

Стъпката на Крали Марко е открита от научна експедиция, ръководена от проф. Васил Марко през ранната пролет на 2012 г.

Своеобразният отпечатък от крака на митичния герой е част от древно светилище и представлява издълбан в скалата басейн. Култовото място е датирано от екипа на проф. Марков между I-IV в.сл.Хр.

Светилищното съоръжение представлява скала, която е обожествена в праисторическите времена, като върху нея има издълбани два малки басейна – единият е с формата на огромна човешка стъпка, а другия има кръгла форма. Името на обекта се свързва с народния епос за Крали Марко.

Според легендите, разказвани от местното население, единият жертвеник е „Стъпката на Крали Марко“, а вторият е „Стъпката на неговия кон Шарколия“. Според проф. Марков митичният герой е стъпил под планината Беласица, където се намира въпросният камък, а другата стъпка е оставила отпечатък в планината Огражден, така според Марков, „Крали Марко фиксира свещените места на траките“.

- реклама -