По пътя с БДЖ – едно все по-кошмарно риалити.
От години централното и местните подразделения на БДЖ си затварят очите пред грозния факт, че на техните гари, на техни терени стотици просяци,
бездомници, мъжки и женски проститутки и какви ли не още несретници се събират, пият, дрогират се, спят там. Сега от държавната железница се правят,
че нито са лук яли, нито са лук мирисали и едва ли не чак в предновогодишните дни и след
това от случилите се трагедии под шапката на БДЖ са разбрали. Лъжат като дърти… .
Няма българин, който да не е виждал мизерията на жп гарите.
Безотговорността в стопанисването им доведе до трагедиите,
които се случиха тези дни. В навечерието на Нова година четирима бездомни починаха при пожар във вагон на Централна гара – София.
Сн. бтв, леговище на бездомни хора
На 1 януари 2025 г. в ранните часове е получен сигнал за пожар в изоставена сграда, собственост на БДЖ в село Кардам, община Генерал Тошево.
В сградата е живял 59-годишен бездомник, който е намерен мъртъв след инцидента.
Кметът на селото, Георги Събев, коментира за БНТ „Денят започва“,
че мъжът е живял в сградата от около 5-6 години, след като е останал без дом.
Навред в многострадалната ни държава
гарите са обиталища на несретни хора, които ги превръщат в отвратителни клоаки. Защо властите по места, а и на централно ниво се правят, че не виждат тези проблеми, не знам.
През годините назад депутати от различни политически формации са подавали сигнали за
бездомниците, квартируващи в БДЖ, до съответните транспортни и полицейски министри.
Също така и до социалните служби, които не е ясно защо не се грижат за нещастните бедни хора без
дом, които се самонастаняват по гари и вагони.
Сигурна съм, че
„евроатлантическата” ни държава все може да прояви състрадателност към тези свои поданици и да задели от нашите пари за нещастните българи.
Точно преди Коледа станах неволен свидетел на подобна гледка на жп гарата в Перник, която е в безобразно състояние.
Поради авария по трасето до Кюстендил се наложи ние, пасажерите, да бъдем зорлем свалени на тази гара и понеже валеше, се наложи да влезем вътре.
Петима вече доста пияни бездомници, продължаваха да си пият бира в чакалнята и да се веселят.
Непоносимата смрад ни изкара навън под дъжда, примесен със сняг.
Никой не безпокоеше просяците, полиция не видях никъде, а жените зад гишетата явно бяха свикнали с положението такова, каквото е.
Може и да не съм права, но понякога си мисля, а сме обсъждали и с приятели, че
БДЖ нарочно е оставено на самотек, разрушение и разкулачване до пълното му унищожение,
сн. личен архив, седалка в композиция от София за Петрич
така щото да се яви частен купувач /наш човек/ и да си го напазарува за 1 ръждив долар – така, както преди години стана с Кремиковци и мн.др. По принцип няма нищо лошо в частната инициатива, но не и побългарената, особено в обществено важни дейности като транспорта. Известно е и, че в много по-развити държави от нашата, като Франция например, този сектор е преимуществено държавен и субсидиран. А всички виждаме какво се случи с електроразпределителните дружества, с В и К операторите също.
Дано съм излишно мнителна и интуицията ми да ме подвежда, но след всичко, което видях, отразявах, коментирах през 35-те години назад, надали! Пък и не е ли твърде смущаващо това, че така зачестиха криминалните железничарски сюжети напоследък!
Зареждане ...