доброволчество, болници, Пламен Йорданов

Пламен Йорданов, ГЕРБ, доброволец в COVID отделение: Ситуацията е като на война, лекарите ще я спечелят

Битката с коронавируса навлиза във фаза, в която здравната система започва да се задъхва и пропуква. Само днес 3899 са новодиагностицираните от инфекцията лица у нас. 119 души починаха. 4489 медицински служители са заразени.

На този фон, доброволци се включват да помагат в болниците.

Пламен Йорданов, който е областният координатор на ГЕРБ в Стара Загора вече повече от седмица е доброволец, след като самият той е прекарал болестта. Какво се случва в Ковид отделенията и защо е важна безвъзмездната помощ? Ето разказ от първо лице!

–––––––––––––––

– Защо решихте да станете доброволец?

  • Аз съм доброволец в болница „Берое“ в Стара Загора. Един от лекарите там – д-р Добрев ми помогна изключително много по време на моето боледуване от Ковид. От една страна това беше жест на благодарност от моя страна, а от друга, което е по-важното е, че искам да вдъхна кураж и да дам пример и на други млади хора, които са прекарали заболяването, да се включат да помагат, защото ситуацията е наистина като на война.

– А как изкарахте заболяването?

  • Да чукам на дърво, леко – без пневмония, без температура, само с болки, със загуба на вкус и обоняние и обща отпадналост.

– Какво точно правите в болницата?

  • Работя като санитар.

– Истории за сплашване ли са апокалиптичните картини, които се показват? Какво видяхте в болницата?

  • Не! Първият ден, в който влязох в отделението изпитах силно чувство на страх, от това което видях. Безпомощни хора, които разчитат на лекарите да им помогнат. Хора, които са в тежко състояние. Самата обстановка наистина е като на война. Лекарите са толкова екипирани с предпазни средства, че това показва само по себе си реалната заплаха. Защото те са хора, които това са го учили и разбират за какво става дума. И всички, които навън смятат, че вируса го няма, че няма тава е някаква измислица, ако влязат в едно такова отделение и видят какви мерки се взимат за безопасността на медицинския персонал, ще разберат, че заплахата е напълно реална и ситуацията е наистина много сериозна. Това ме изплаши – ако беше шега работа, нямаше да се взимат тези предпазни мерки.

– Свиква ли се с тази картина?

  • Не бих казал, че се свиква…Особено в дните, когато има починали пациенти  – не мисля, че има човек, който може да свикне с това. Например, във вчерашния ден имаше двама пациенти, които починаха. Това е изключително тежко и тъжно. Виждам разочарование и безпомощност в очите на лекарите, че не са успели да спасят хората.

– Ще продължите ли да помагате?

  • Да, определено – ще продължа. Днес ми беше поредното „дежурство“, имам и следващите дни.

– Как ще отговорите на упреците, че доброволчеството е по-скоро ПР акция?

  • Аз нямам нужда да си лъскам личния имидж, защото няма да се кандидатирам нито за народен представител, нито за каквато и да било изборна длъжност, за която да ми трябва подобен ПР. Освен това, едно почистване на клиниката е нищо, важната работа е тази, която вършат лекарите. Аз не мога да свърша и 5% от това, което правят те, а понякога медиите ги  отразяват много малко, а понякога ги представят в негативен аспект. Аз го правя от съпричастност и човечност и ако мога да увлека още хора, които да се включат.

– Усещате ли, че сте част от един много голям процес, който върви в момента на тази пандемична криза?

  • Да, усещам, макар и като една много малка брънка. Освен физическите дейности, които извършвам, аз смятам, че доброволчеството има стимулиращ и мотивиращ ефект върху медицинския персонал. Защото лекарите, които се борят със заболяването също са хора. И когато виждат, че има съпричастност към тях, надявам се, и те се мотивират повече да участват в тази война до края.

–  Има ли притеснения сред лекарите?

  • В момента и лекарите и медицинските сестри са подготвени и знаят какво правят, което ми дава на мен увереност, че може би ще я спечелят тази война. Иначе се подготвят и за първите месеци на следващата година ситуацията да е същата.

– Какво ви носи този доброволен труд в личен план?

  • Носи ми удовлетворение, разбира се. Първите дни получих доста съобщения и обаждания с поздравления, включително от хора, които не познавам. Това няма как да не ти донесе някаква радост и смисъл.

 

 

- реклама -