ядрени отпадъци Турция вредните емисии новинарски ЕК програма образование наука Кристиан Виганд Бяла книга развитие ЕС санкции Русия договора България Македония Еврокомисия, газопровод, България, Австрия

Плах оптимизъм в зимната прогноза на ЕК. 2,9% растеж в България през 2017 г.

Несигурност, по-висока от обикновеното

След като европейското икономическо възстановяване демонстрира устойчивост на глобалните предизвикателства през миналата година, очаква се то да продължи през тази и следващата година. За първи път от почти десетилетие насам икономиките на всички държави от ЕС ще отбележат растеж през прогнозния период (2016, 2017 и 2018 г.). В същото време прогнозата е съпроводена от несигурност, по-висока от обикновено.

Реалният БВП в еврозоната нараства през 15 последователни тримесечия, заетостта се повишава със стабилни темпове, а безработицата продължава да спада, въпреки че остава над равнищата отпреди кризата. Двигателят на възстановяването все още е частното потребление. Инвестициите продължават да нарастват, но слабо.

Според публикуваната днес зимна прогноза на Европейската комисия растежът на БВП на еврозоната ще е 1,6% през 2017 г. и 1,8% през 2018 г. Това е леко повишение спрямо есенната прогноза (1,5% за 2017 г. и 1,7% за 2018 г.), дължащо се на по-добри от очакваните резултати през втората половина на 2016 г. и доста стабилния старт през 2017 г. Растежът на БВП в целия ЕС би трябвало да е сходен, като очакванията са за 1,8% през тази и следващата година (според есенната прогноза – 1,6% за 2017 г. и 1,8% за 2018 г.).

Рисковете около тези прогнози са изключително големи и въпреки че са се увеличили както неблагоприятните, така и благоприятните фактори, като цяло балансът е по-скоро отрицателен.

Прогнозата за България

Реалният БВП се очаква да достигне 3.3% през 2016 г. Растежът леко ще се забави, като прогнозата за 2017 година е за 2,9%. Според изследванията на комисията вътрешното потребление продължава да бъде основен двигател на растежа. Инфлацията е положителна през 2017 година след период на дефлация.

Безработицата в България ще продължи да намалява тази и следващата година до 7,1 и 6,8 на сто. Това се дължи както на прогнозата за подем на икономиката ,така и на застаряващото население.

За първи път Брюксел очаква България да отбележи ръст на инвестициите от над 3 на сто заради ускоряването на проектите, финансирани от еврофондове. Настигането на средноевропейския жизнен стандарт обаче продължава да е с много бавни темпове.

Рисковете за ръста на икономиката се определят като ниски и са свързани предимно с несигурността от предсрочните парламентарни избори, която може да забави потреблението и решенията за инвестиции.

Ако има бърз напредък в структурните реформи в България обаче, той може да повдигне ниския потенциал за растеж, отбелязва още ЕК.

Прогноза България

Цялата прогноза за България можете да видите тук

Възстановяването на световната икономика набира скорост

Перспективите за растеж на развитите икономики извън ЕС се подобриха през последните месеци. Това до голяма степен се дължи на очакванията за фискални стимули в САЩ, които доведоха до повишаване на дългосрочните лихвени проценти и поскъпване на щатския долар. Очаква се растежът на бързо развиващите се пазарни икономики също да се стабилизира до 2018 г., макар и в различна степен в отделните страни и региони. Като цяло това би могло да стимулира европейския износ на стоки и услуги след слабата 2016 г.

Нарастваща инфлация

Инфлацията в еврозоната нараства отскоро, защото спадналите неотдавна цени на енергията започнаха отново да нарастват. След като инфлацията бе много ниска през последните две години, през тази и следващата година се очаква тя да достигне по-високи равнища, макар и все още под целта от „под, но близо до 2% в средносрочен план“, която се определя като ценова стабилност.

Вътрешното търсене – в основата на икономическия растеж

Очаква се основен двигател на растежа да остане частното потребление, подкрепено от устойчиво повишаване на заетостта и по-голям ръст на номиналните заплати. Според прогнозата обаче растежът на частното потребление ще се забави поради нарастването на инфлацията и ограничаването на ръста на покупателната способност на домакинствата през тази и следващата година.

Очаква се инвестициите да продължат да се увеличават, но само умерено. За това благоприятстват редица фактори, като много ниските разходи за финансиране и засилването на икономическата активност в световен мащаб.

Продължаващ ръст на заетостта и по-ниска безработица

Икономическото възстановяване продължава да оказва силно положително въздействие върху пазарите на труда вследствие на мащабните структурни реформи в няколко държави от ЕС. Ръстът на заетостта се очаква да остане сравнително стабилен, макар и малко по-слабо динамичен през 2017 и 2018 г. в сравнение с миналата година.

Намаляване на държавния дълг и бюджетния дефицит

Съвкупният бюджетен дефицит и съотношението на дълга към БВП в еврозоната се очаква да намалеят още повече през 2017 и 2018 г. Прогнозата за бюджетния дефицит е за спад от 1,7% от БВП през миналата година на 1,4% през 2017 и 2018 г. Това понижение отразява по-ниските разходи за лихви, дължащи се на изключително ниските лихвени проценти. Причина за това са и продължаващите подобрения на пазара на труда – повече хора плащат данъци и вноски, а по-малко получават социални плащания. Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее постепенно от 91,5% през 2016 г. на 90.4% през 2017г. и 89,2% през 2018 г.

Растеж на икономиките на всички държави от ЕС

За първи път от 2008 година насам прогнозата на Комисията сочи икономически растеж във всички страни от ЕС за целия прогнозен период (2016, 2017 и 2018 г.). Очаква се, че дори икономиките на държавите, засегнати най-силно от рецесията, са се завърнали към растеж през миналата година. Поскъпването на щатския долар и по-високите дългосрочни лихвени проценти обаче могат да доведат до задълбочаване на различията в темповете на растеж между страните от Съюза.

Изключителни рискове около зимната прогноза

Особено високата несигурност около зимната прогноза се дължи на все още неясните намерения на администрацията на САЩ в основни области на политиката, множеството парламентарни избори, които ще се проведат в Европа през тази година, и предстоящите преговори с Обединеното кралство в рамките на член 50.

Балансът на рисковете остава отрицателен, въпреки че и благоприятните, и неблагоприятните фактори са се увеличили. В краткосрочен план фискалното стимулиране в САЩ може да окаже по-силно въздействие върху растежа, отколкото се очаква в момента. В средносрочен план рисковете за растежа са свързани с неотдавнашните кризи – вота в Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз, потенциални смущения в търговията, по-бързо затягане на паричната политика в САЩ, което може да се отрази отрицателно на бързо развиващите се пазарни икономики, и потенциалните последствия от високия и нарастващ дълг в Китай.

- реклама -