Писма с желания- кой светец ги изпълнява

Надежда за помощ! Стотици хора посещават Руската църква „Свети Николай Чудотворец“ в София, за да се поклонят пред мощите на отец Серефим и да му напишат писмо с най-съкровените си желания.

Едва ли сте виждали толкова много хора, които да стоят с часове в подземието, в което се намират мощите на отеца Ангел (Серафимите са ангели с 6 крила. Те са особено приближени до Божия престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин.) и да пишат най-съкровените си желания. Да, в разговорите си хората наричат отеца- светец на Желанията, защото се вярва, че ако му напишеш най-искрената си молба той ще ти я изпълни.

А желанията на хората са много, едни идват да си пожелаят просто здраве, други за щастие, трети за изцеление, а има и хора, които просто нямат друга надежда. Идват смирени и пишат, пишат, а сълзите им текат. Не знам дали в тези мигове живота им минава като на лента, но писмата им са пълни със сълзи…колкото желания, толкова и сълзи. Дано поне заради сълзите светеца изпълни желанията им.

Преди 2 години Богучарският архиепископ Серафим Соболев беше обявен за светец

Отец Серафим е обявен още за Софийски чудотворец. Когато решават да го обявят за светец са разгледани десетки чудеса, разказани от българи у нас. Материалите са от архивите на църквата.

Не знам дали разказите са истина, но е истина, че Руската църква е пълна с хора, които пишат писма до светеца вярват или не. А в ежедневието си вече спряхме да пишем писма, заради навлизане на технологиите, спряхме да отделяме време да напишем на хартия чувствата си, да ги изразим с думи. Е, поне пред светеца още пишем, защото писаното слово е свещено, то остава..и рано или късно може и да ни се сбъдне написаното. А чудесата разказани за светеца са разнообразни, от изцеление от рак, спасение на дете, намиране на съпруг, зачатие до…ако искайте вярвайте желание за червени ботуши.

Ето и някой от чудесата на Свети Серефим, допринесли за провъзгласяването му за светец.

Спасение от разстрел

Една нещастна майка неочаквано получила помощ от архиепископ Серафим, за когото преди нищо не знаела, тъй като по онова време все още била невярваща. Тя била гимназиална учителка и живеела в Сливен със своя единствен син. През зимата на 1952 г. нейният син П. отбивал военната си служба на южната граница на България. Тогава зимата била много сурова, снежна и студена. Веднъж, когато младежът бил на пост, уморен и премръзнал, паднал в снега и заспал дълбоко.

През това време нахлули група диверсанти, които се опитали да преминат границата. Войниците от отряда на П. ги задържали, но когато започнали да търсят часовия, го намерили заспал на поста, арестували го и го изпратили на военен съд в София.

Поради неблагоприятните по онова време политически обстоятелства, от страх и за назидание на другите войници, съдът произнесъл най-страшната присъда – смърт чрез разстрел! Нямало никаква възможност да се ходатайства за помилване. Съкрушената майка можела само да се моли да й дадат тялото на сина й и да не я лишат от утехата да ходи на гроба му.

Тя дошла в София и всеки ден с ужас звъняла в затвора, за да узнае изпълнена ли е присъдата. В такова безнадеждно очакване една нощ тя задремала. Изведнъж й се явил един благолепен старец и й казал: „Страдаща майко, ела при мен в руската църква, и аз ще ти помогна!”.

Недочакала да се съмне, тя още по тъмно бързо отишла там, мислейки, че в съня си е видяла образа на някой светия, чиято чудотворна икона се намира в църквата. Когато огледала всички свети изображения в църквата и не намерила такъв образ, тя разочарована се върнала вкъщи и решила, че всичко това е халюцинация.

Но на следващата нощ пак й се явил същият благообразен старец и казал: „Ти беше в руската църква, но не слезе при мен. Слез долу при мен, и аз ще ти помогна”. Удивената жена веднага разбрала, че това не е халюцинация. Отново отишла в руската църква и започнала да разпитва няма ли някакви чудотворни икони в подземието на храма. Когато слизала надолу, в криптата, погледът й изведнъж попаднал на портрета на архиепископ Серафим. Тя познала в него същия благообразен старец, който насън й обещал да й помогне, и започнала горещо да му се моли. След дълга молитва, цялата в сълзи, тя излязла от гробницата.

Излизайки от църквата, жената неочаквано срещнала стар познат, когото много отдавна не била виждала – добър приятел и състудент на покойния й мъж. По това време този човек бил най-известният адвокат в София. Когато узнал за нейното нещастие, той веднага, без да губи време, отишъл с нея в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател Вълко Червенков, който се съгласил да отмени смъртната присъда, заменяйки я с доживотен затвор. А след няколко месеца, при първата амнистия, младежът бил освободен!

Майката на П., която дотогава била атеистка, горещо повярвала в Бога. От благодарност към Господа тя устроила богата трапеза и сама разказвала на всички за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.

Изцеление от рак на стомаха

Съпругата на д-р К. Я. от Нова Загора – Р. се разболяла от рак на стомаха. Мъжът й, като лекар, се погрижил да й бъдат направени всички изследвания и след поставянето на диагнозата я изпратил на операция в столицата. Като пристигнала в София, Р. първо отишла на гроба на Владика Серафим, когото още преди това дълбоко почитала, и горещо му се помолила операцията да мине благополучно. След това постъпила в болница. Преди самата операция отново й били направени всички изследвания. И какво се оказало? Оказало се, че няма никакъв рак!

Щастливата жена излязла от болницата и преди всичко побързала да благодари на своя дивен лекар владика Серафим.

Мечтаният дар

Една жена, шофьор на такси дълги години нямала деца. Веднъж й се присънило, че в колата й лежи бебе и плаче. Тя недоумявала откъде се е появило това дете. Изведнъж в съня си чува отговор: „От улица Цар Освободител 3”. Сутринта жената с интерес отишла да види какво има на този адрес. Като влязла в църквата, тя разказала своя странен сън на църковните служители, които я посъветвали да се помоли на гроба на архиепископ Серафим. Скоро й се родило дете и жената прославила Бог и владика Серафим.

Изцеление от рак на гърдата

(Разказ на отец Н. Н., свещеник от с. Тетово, Русенско)

През август моята жена, презвитера Марина А., откри подутина в лявата гърда. След първия преглед в нашето село лекарят я изпрати в Русе, където й бяха направени всички изследвания. Резултатите от биопсията установиха рак на гърдата. Тъжни и потиснати, отидохме в София на прием при професор К. и доктор Д., когото болните наричаха „Златното ножче”. Упреквайки ни, че сме дошли твърде късно при него, лекарите назначиха операция на другия ден. Когато болните ни видяха в отделението, те заговориха: „Щом и свещеникът е довел при нас жена си, значи няма Бог”.

След прегледа дълго се разхождахме из София, разбирайки, че ни остава да се надяваме само на чудо. Помолихме се в храма на свети Александър Невски и не помня как се оказахме близо до руската църква на свети Николай Чудотворец. Още като семинарист много бях слушал за чудесата на архиепископ Серафим и знаех, че той е казвал на духовните си чеда: „Идвайте при мен на гроба, и аз ще ви помогна”.

При гробницата на Владиката запалихме свещи и дълго се молихме. Написах бележка и я сложих на гроба: „Отче, помилвай презвитера Марина и й помогни”. След това взех масло от кандилото над гроба и помазах челото й и болното място.

Операцията беше назначена спешно. В същия ден бяха предвидени три операции на млади жени. Майка Марина беше оперирана първа. Тъкан от тумора беше изпратена веднага за изследване. И, о, чудо! Изследването показа, че няма никакви признаци на раково заболяване. След това пристъпиха към операция на втората и третата жена. И у двете не откриха рак. Изумлението на лекарите беше безгранично: „Как е възможно, това е истинско чудо!”. Чуха се радостни възгласи: „Има Бог! Има Бог!”. Наистина, има Бог! Слава Богу, има и Владика Серафим, който чу нашите молитви и ни помогна. И ето, вече девет години моята скъпа презвитера е жива и здрава!

   По материали на сайта „Православна беседа, руска версия  | www.vob-eparhia.ru.

Не знам дали чудесата са истински, но видях със собствените си очи хората, които вярват в тях…и пишат.пишат желания!!

- реклама -