Пиша и говоря правилно! Искаме прошка от близките си! Днес е Сирни заговезни – ден, в който по традиция искаме прошка от близките си. Дали смятаме, че сме допуснали грешка, или – не, традицията си е традиция. Трябва да пречистим душите си и да изпълним сърцата си с мир и любов. Припомням, че името на празника се пише с главна буква. Тъй като името е съставно, с главна буква се пише само първата част. Втората е с малка, защото не е собствено име.
От кого да поискаме прошка? Обърнете внимание на местоимението, което е в ролята на непряко допълнение. Правилно е да се каже от кого, а не – от кой.
Прошка се иска от възрастните, като се изричат думите: „Прощавай, мамо, прощавай, тате“. В писмената реч около обръщенията се пише запетая.
Миналата седмица ви попитахме дали има грешка в следните изречения:
Не довиждайки в мрака един клон ме спъна и аз се струполих на земята. В това време съперника ми заедно с неговия отбор ме отминаха със радосни викове. Аз напреднах мускулите, изправих се и продължих напред.
Деепричастията се пишат отделно от частицата не, но има и изключения – недовиждайки е едно от тях. Но това не е единственият проблем с деепричастието в случая. То е граматически грешно, защото по правило деепричастие се използва само когато подлогът извършва едновременно две действия. Тук подлог е съществителното клон, а на практика недовижда човекът. Освен това липсва и запетая, която да огради обособената част. Аз бих избрала друг вариант на изречението. Недовиждах в мрака и се спънах в един клон. Допусната е грешка и в глагола строполих. Във второто изречение съществителното съперник трябва да бъде членувано с пълен определителен член, тъй като е подлог, а сказуемото трябва да бъде в единствено число – отмина /съперникът отмина/ заедно със своя отбор. Има изпусната буква в прилагателното радостни. Пред радостни не се налага да удвояваме предлога със. В последното изречение има лексикална грешка – напрегнах мускулите.
Тази седмица ви питаме има ли грешка в следните изречения:
По край реката бяха подредени множество високи згради, част, от който бяха обрасли със брашлян. Повечето бяха не обитаеми, но в две три светеха лампи и се чуваха човешки гласове. Внезапно едно куче изкочи пред нас и започна да лае.
Очаквам Вашите коментари под публикациите ни във Фейсбук! Благодаря на всички, които следят рубриката и се вълнуват от правописните правила.
Ако статията ви е била интересна, очаквайте продължението следващата седмица. Тогава ще разгледаме още интересни казуси и ще припомним правила за думи, които звучат ежедневно край нас.
Илияна Иванова – преподавател в частната школа Академия за отличници ЕЛИТ
Зареждане ...