Пет от най-мистериозните изчезвания в Бермудския тиъгълник

Бермудският триъгълник е синоним на странни случки и мистериозни изчезвания още от откриването на Америка.

Известен още като Дяволския триъгълник, участъкът от океана между Маями, Бермудските острови и Коста Рика е уникална част от Атлантическия океан, тъй като през последния век е бил място на повече от 50 мистериозни изчезвания.

Не е отбелязана на нито една търговска карта, но се предполага, че тази мистериозна зона е разположена на площ между 500 000 и 1,5 милиона квадратни мили в открити води.

Митовете и легендите за района не се ограничават само до най-новата история.

 Слуховете за това, че Христофор Колумб е изпитвал трудности с навигацията по компаса и за призрачни светлини, датират от XV век.

Това, което остава без отговор, обаче, е какво причинява толкова много изчезвания?

Някои обвиняват за това свирепите метеорологични условия или странните природни бедствия, докато други се обръщат към свръхестественото, за да намерят отговор.

Каквато и да е истинската причина, все още има безброй изчезвания, които карат експертите и интернет търсачите да се чешат по главите и да се питат какво наистина се случва в Бермудския триъгълник?

Ето пет от най-страховитите и разочароващи изчезвания, които остават неразгадани и до днес, събрани от History.

Корабът „Елън Остин“

През 1881 г. корабът „Елън Остин“ тръгва от Ливърпул и се отправя към Ню Йорк. Корабът, превозващ пътници, емигриращи в Америка, е в открито море от няколко седмици, когато капитанът предприема непланиран кратък път през Саргасово море.

Известен с бурния си характер, този маршрут отвежда „Елън Остин“ през Бермудския триъгълник. Малко след това капитанът забелязва в далечината друг кораб, който се движи хаотично. Корабът изглеждал изоставен и се движел непредсказуемо.

Убеден, че това е някакъв капан, капитан Грифин от кораба „Елън Остин“ се държи на безопасно разстояние в продължение на два дни, преди да нареди на екипажа да се качи на борда и да проучи защо корабът не отговаря на техните сигнали.

Установено е, че е изоставен с непокътнат товар.

Нямаше следи от насилие и никакви признаци, че е имало основателна причина за изоставянето на кораба.

Капитан Грифин заповядал на малък подбор от екипажа си да се качи на кораба и заедно да отплават за Ню Йорк, където да бъде спасен.

Малко след като подновили пътуването си, силна буря разделила двата кораба. Когато бурята преминала и капитан Грифин отново забелязал мистериозния кораб.

Той се приближил до него и установил, че той отново е изоставен, без следи от кръвопролития или разумни щети.

Дали е твърде уплашен да загуби още от екипажа си, или бил притиснат от времето и ресурсите, капитан Грифин решава да остави кораба на дрейф и да продължи към Ню Йорк. Корабът и неговият импровизиран екипаж никога повече не са забелязани.

Американският кораб „Циклоп“

На 4 март 1918 г. корабокруширащият кораб USS Cyclops отплава с предназначение за Балтимор, Мериленд. Без планирани спирания по маршрута си, той трябвало да пристигне в пристанището с пълен товар манганова руда на 13 март. Въпреки това корабът така и не пристига в планираната дестинация.

Последното предаване, получено от кораба, съобщава, че „Времето е добро, всичко е наред“, а липсата на каквито и да било останки или SOS съобщение накара мнозина да спекулират какво може да е накарало кораба и екипажа му да изчезнат някъде през деветдневния прозорец.

И до днес изчезването на американския кораб „Циклоп“ и неговия екипаж от 305 души остава най-голямата регистрирана загуба на човешки живот в историята на военноморските сили на САЩ.

Крайцерът Уичкрафт

Уичкрафт е 23-метров луксозен крайцер, който изчезва вечерта на 22 декември 1967 г

. Собственикът на лодката поканил свой близък приятел да излезе на брега на океана, за да разгледа коледните светлини над водите на Маями.

Планът е бил да изминат малко разстояние навътре в морето, да изключат двигателя и да се насладят на пейзажа.

В 21:00 ч. същата вечер бреговата охрана на Маями получила сигнал за бедствие, който спокойно ги информирал, че лодката се е ударила в нещо във водата и ще се наложи да бъде изтеглена на буксир от по-малко от миля от брега.

Собственикът посочил, че това не е спешен случай и че ще изстреля сигнална ракета, за да уведоми бреговата охрана за точното местоположение на лодката.

По-малко от 20 минути по-късно бреговата охрана достигнала мястото, където според тях било подадено обаждането, но нямало и следа от „Уичкрафт“ или сигналните ракети.

Нито крайцерът, нито двамата му пътници са били видени отново.

Полет 19

Може би най-известното изчезване в Триъгълника, съдбата на Полет 19 и PBM Mariner е накарала дори най-големите умове да търсят отговори. Когато Полет 19, група от пет торпедни бомбардировача „Авенджър“, излита от Форт Лодърдейл на 5 декември 1945 г., те очакват тричасовото им бомбардировъчно пътешествие да бъде също толкова безпроблемно, колкото и полетите, които са правили безброй пъти преди това.

Малко след като хвърлят товара си от реплики на бомби, патрулът започва да се сблъсква с проблеми. Лейтенант Чарлз К. Тейлър, опитен пилот, смята, че компасът му е започнал да се поврежда и че Полет 19 е летял в грешна посока. Обезпокоен, Тейлър се свързал с друг инструктор по пилотиране от ВМС, който летял близо до брега на Флорида. Тъй като времето все повече се влошавало, Тейлър постъпил в разрез с протокола за насочване на изгубен самолет към залязващото слънце. Вярвайки, че се намират някъде над Флорида Кийс, Тейлър коригира посоката в опит да навлезе в Мексиканския залив. Усетили грешката на Тейлър, някои от хората му оспорват решението му да продължи на североизток и го убеждават да обърне разказа си и да се върне на запад. По неизвестни причини обаче той отново обръща полета обратно, все още притеснен, че се намират някъде над залива. С отдалечаването на полета от сушата предаванията им стават все по-слаби и по-слаби.

След като летели повече от определеното им време, екипажът започнал да се притеснява, че няма да успее да коригира навигацията си, преди да свърши горивото. В последното си предаване Тейлър казал на хората си, че щом първият самолет падне под десет литра гориво, всички ще снижат заедно, за да имат по-голям шанс за спасение. Няколко минути по-късно предаването приключило.

Сигурни, че всички са паднали в океана, военноморските сили незабавно започват издирване и спасяване. Две летящи лодки „Маринър“ са изпратени да търсят изчезналия полет 19, но 20 минути след излитането една от лодките „Маринър“ изчезва от радарите. Нито 13-те членове на екипажа, нито 5-те пилоти на полет 19, нито останките на някой от самолетите са открити.

Фарът Грейт Айзък

За разлика от други изчезвания, мистерията с фара Грейт Айзък е уникална с това, че и двамата пазачи на фара са били разположени на сушата, когато са изчезнали. Скалата Грейт Айзък, която е пуст остров, вече има мрачна история. Местните предания разказват за кораб, който се е разбил и не е оцелял, с изключение на едно бебе. За пръв път фарът е пуснат в експлоатация в средата на XIX в., а в него живеят само двама жители на острова – неговите пазачи. На 4 август 1969 г. малка лодка е пусната на вода, за да провери състоянието на фара. Рутинните обаждания остават без отговор. При пристигането си разследващите откриват, че островът е празен и няма следа от двамата му пазители. Малко преди това над острова е преминал ураган, но липсата на щети по жилищните помещения повдига въпроса защо двамата опитни пазачи на фара не са останали на мястото, където е най-безопасно. Други смятат, че двойката е попаднала в мрежа за контрабанда на наркотици, а може би и двамата са били отвлечени, но без доказателства за нечиста игра, които да подсказват нещо нередно, съдбата на двамата пазачи остава загадка. Това не е единственият случай на изчезване на изолирани пазачи на фарове при странни обстоятелства, след като през 1900 г. трима мъже изчезват от островите Фланан, малка група край северозападното крайбрежие на Шотландия.

- реклама -