Луната

Пет изненадващи факта за Луната, които учените откриха наскоро

Изминаха 50 години откакто за пръв път човек стъпи на Луната. Оттогава насам ние непрестанно научаваме нови и все по-изненадващи неща за най-близкия космически съсед на Земята.

Ето и някои от малко известните факти за Луната, които учените с открили едва в последното десетилетие.

На Луната има вода и тя се движи непрестанно

През 2008 г. учени откриха молекули вода във вътрешността на магма, донесена от астронавти от мисиите „Аполо“. Година по-късно индийската сонда Чандраян откри вода в южното полукълбо на спътника на Земята, а през 2012 г. LRO сондата откри лед в кратерите на северния полюс и скрити ледени отлагания в десетки други тъмни кратери на повърхността. А, преди няколко месеца чрез сонда на НАСА учените наблюдаваха водни молекули, движещи се от една област на Луната към друга. Но, за сега остава изключително трудно да се измери количеството вода на Луната, тъй като светлината се отразява от повърхността й. Нейният състав обаче не е като този на Земята – H2О, а е основно OH – хидроксиден анион.

Учените смятат, че в бъдеще тази вода може да се използва за питейни нужди от космонавтите, за получаване на кислород, както и за гориво за космически апарати след определена преработка.

На Луната има огромно количество метал

То бе открито само преди месец под кратера Южен полюс – Ейткън, намиращ се на обратната страна на Луната. Той е смятан за най-големият кратер в Слънчевата система, образувал се в резултат на удар с друго небесно тяло. Предполага се, че астероидът се е врязал в този район на Луната преди около 4 милиарда години. Металът се намира на много голяма дълбочина – над 300 км. и е с размерите на Хавайските острови. Математическите модели, създадени от учените, показват, че останките от свръхтежкия желязно-никелов астероид до ден-днешен остават в лунната мантия.

Това е изключително голяма изненада, защото една от най-широко разпространените теории за произхода на Луната, е, че тя се е зародила след Гигантския сблъсък между младата полуразтопена Земя и протопланета, голяма приблизително колкото Марс, спекулативно наречена Тея. Именно тази хипотеза даваше обяснение защо Луната е бедна на желязо и летливи елементи.

Лунната кора се свива и предизвика Лунетресения

Да, също като нашите земетресения. Проучване на повече от 12 000 снимки сочи, че един от басейните край Северния полюс на Луната, считан за геологично мъртъв, всъщност се пропуква и се мести.

За разлика от Земята, Луната няма тектонични плочи и единствената активност се забелязва поради бавната загуба на горещина, откакто се е формирала преди 4,5 милиарда години. Това кара повърхността й да се набръчква, подобно на зърно грозде, което се превръща в стафида.

В резултат на тези процеси, Луната е станала по-малка с около 150 метра в последните няколкостотин милиона години. Учените са се върнали към стари данни, събирани между 1969 г. и 1977 г. от няколко мисии на „Аполо“. И с учудване открили поне 30 „плитки лунни трусове“ с магнитуд от 2 до 5 по скалата на Рихтер.

Луната има две лица, но защо виждаме само едното?

За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната ѝ страна е видима от Земята. Времето, за което тя се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Обратната й страна остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително момента на импулса на Луната скоро след нейното формиране.

Обратната й страна понякога е наричана погрешно „тъмна страна“. Всъщност тя получава точно толкова количество светлина, колкото и видимата страна, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето. Космическите апарати и кораби се намират в радиосянката на Луната, когато са кацнали на обратната й страна или се намират над нея. Всъщност обратната страна е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система и към 2005 г. се разработват планове за построяване на радиотелескоп на лунната повърхност.

Следващият човек, който ще стъпи на Луната ще бъде жена

Или поне такива са плановете на американците, ако някой друг не ги изпревари разбира се. Мисията „Артемида“ е планирана за 2028-година. Според прогнозите връщането на човек на Луната ще струва около 30 млрд. долара.

Идеята на американците е да построят първата лунна станция, като проекта ще бъде развит след кацането на астронавтите. Тя трябва да се превърне в своеобразна тестова платформа за подготовка за първия полет до Марс.

Или поне такива са големите амбиции на Тръмп. От идването му на власт, САЩ обявиха възобновяване на лунната си програма, наричайки постоянното присъствие на хора на Луната „етап от пилотирана мисия към Марс“. В рамките на новата програма за Луната НАСА разработва идеята за създаване на окололунната станция Gateway, от която в бъдеще ще се осъществяват полетите на хора до лунната повърхност и обратно.

- реклама -