Пестициди погубват българския мед

Пестициди погубват българския мед. 27 вида пестициди са открити в трупчета на пчели у нас,

обяви на среща пчелари във Велико Търново проф. Пламен Петров от Аграрния университет в

Пловдив и председател на Националната развъдна асоциация по пчеларство.

Той цитира данни от проучване за остатъците от пестициди в проби от медоносни пчели и

хранителни запаси в семействата им. Пробите са взети от неблагополучни пчелини в шест района в страната.

Пчеларите посочват, че секторът е обречен на гибел, ако Министерството на земеделието и храните не вземе незабавни мерки.

Това е поредният бранш, който организира национален протест.

„Той ще се проведе на 11 октомври пред сградата на Министерството на земеделието и храните,

където ще настояваме за по-високи субсидии,

както и за незабавни мерки срещу използването на забранени пестициди в земеделието“,

заяви председателят на Националното сдружение „Български свободни пчелари“ Ясен Янев, цитиран от БНР.

Янев посочи, че през изминалите три години пчеларите не са получавали европейски субсидии. Единственото подпомагане, което са взели на части, е за изминалата 2022 г. в размер на 23 лева на кошер – сума, която не може да покрие нарасналите разходи за производството на мед. Сега от сдружението настояват за помощи в размер на 50 лева на кошер.

В момента изкупната цена на едро на пчелния мед е изключително ниска – варира между 3.20 и 3,80 лева за килограм, казва Ясен Янев. Въпреки това никой не изкупува български мед.

„Миналата година цената бе 4.20 лв. за килограм на едро, а тази година и на 3.80 лв. никой не го търси.

Не мога да си обясня защо се случва това,

но международните пазари изглеждат като напълно блокирани.

Заради войната в Украйна ли е, заради друго ли е, не зная, но положението е лошо“, коментира пред Агри.бг и пчеларят Иван Георгиев, който има кошери в Северозападна България.

„Медът е крайният продукт от земеделието и зависи от културите, които се сеят.

Ако има нещо нередно в тях, няма как да очакваме цената да е друга“, коментира Янев.

Той твърди, че има много некоректни земеделци, „които създават предпоставка да не се търси българското“. „Пестицидите не идват от Украйна, а от българските земеделци“, допълни Янев.

И припомня, че БАХБ е одобрило 42 дерогации на забрани за използването на определени пестициди в рамките на Европейския съюз.

Данни на Евростат за вноса на пчелен мед показват, че през последните три години в най-големи количества той пристига от Полша,

а през първото полугодие на 2023 г. – от Гърция.

През 2022 г. общият внос на пчелен мед нараства с 14,9% спрямо предходната година, достигайки 5026,8 тона. От тях 2062 тона (41%) са внесени от трети страни – с 22,6% повече на годишна база.

Вносът от Украйна от 2020 г. насам също нараства и достига 972.6 тона, като за първите 6 месеца на тази година са влезли 440,4 тона.

Доста сериозен скок има при вноса от Гърция – за първото полугодие той се равнява на 493,9 тона и дори изпреварва този от Полша, който е водещ през последните години.

Например през 2021 г. количествата гръцки мед у нас са били 483,7 тона, а година по-късно се увеличават на 1129,3 тона.

В същото време 1165 тона български мед е изнесен за трети страни през 2022 г., а за първите шест месеца на тази година – 829 тона по данни на агроминистерството.

Тази статистика обаче не включва продажбите на български мед в страните от ЕС.

Данни на Световната търговска организация показват, че през 2020 г. България е била на 16-то място в света по износ на натурален мед с продажби за 39.838 млн. долар.

 

- реклама -