Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата се стопява през последните години.
Тя е най-съществена във финансовия сектор, здравеопазването,
ИКТ сектора, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където заплащането на жените е с над 30% по-малко от това на мъжете.
Такива са част от изводите в ново изследване на Института за пазарна икономика, публикувано днес.
Преброяването на населението от 2021 г. показа, че 2,9 млн. от общо 5,6 млн. души над 15-годишна възраст полагат или предлагат труд (работната сила).
Делът на мъжете е значително по-висок – 57,1%, докато този на жените е 48,8 на сто.
Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите от тях е по-висок, а на безработните – по-нисък.
През 2021 г. делът на заетите жени в работната сила е 90,7% (спрямо 89,5% при мъжете), а безработните – 9,3% (спрямо 10,5% мъжете).
Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) участието на жените е значително по-ниско.
“Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живо,
а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, посочват авторите на анализа.
Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60 на сто), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете),
а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% – на мъжете).
Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика),
а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика). “Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони,
където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население”, обобщава Адриан Николов и допълва,
че “разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование”.
Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола.
Затова най-голям брой жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), с други думи в сектори, свързани с работата с хора.
На другия полюс – с под 20% наети жени, са традиционно доминираните от мъжете сектори, като строителството и добивната промишленост.
“Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези,
в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете”, коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
частието на пазара на труда е от основно значение за доходите както на жените, така и на населението като цяло. Докато средните доходи на лице от домакинство за работещите жени приближават 1000 лв. месечно още през 2000 г., то за мнозинството от пенсионираните жени те гравитират около и под линията на бедност.
Прави впечатление, че при безработните жени има видимо отклонение в сравнение с разпределението на цялото население, като структурата им е отчетливо по-благоприятна. Основната причина за това е обстоятелството, че безработните мъже по-често живеят сами, докато доходите на безработните жени са подкрепяни и допълвани от тези на други членове на домакинството. Въпреки това остава верен общият извод, че активността на пазара на труда и заетостта са най-сигурният начин за преодоляване на бедността и постигане на по-висок доход, заключват от ИПИ.