Пътешествениците на Бруно Каталано – липсващите части и смисълът в живота

Роден през 1960г. в Мароко в сицилианско семейство и отраснал във Франция, Бруно първоначално се насочва към съвсем различно поприще – става моряк на кораб когато е на двадесет. Номадският начин на живот е основно вдъхновение в работата му като артист. Това ясно личи в цикъла марсилски скулптури.

Те се занимават с темите за миграцията странстването от място на място. С тях той изследва идеята за дома, принадлежността, изгубването и опита от това да бъдеш „гражданин на света“. Всяка фигура носи в себе си куфар, който сякаш притегля надолу, но същевремнно е и единствената им опора.

Пленителни в артистичен, технически и символен аспект, големите празноти в телата на пътешествениците оставят много на въображението. Някои от фигурите изглежда сякаш изчезват в пространството, докато други все едно се материализират току – пред очите ни.

Противно на всеобщото схващане, че пътуването ни обогатява и разширява кръгозора, Катално тъгува от усещането как всичките му пътувания го оставят с празното чувство, че част от него липсва и никога няма да се върне обратно. 

Във „Фрагменти“ ефектът на ефирна безплътност е използвана най-пълноценно – три скулптури сякаш се разпадат, за да създадат едно единство. Странстващият мъж изглежда крехък, отделните му части деликатно се придържат една към друга. Той губи все повече и повече от себе си, докато накрая от него остават единствено две стъпала и една чанта.

„Вихини“ въплъщава образа на пътуващата бизнес – дама.

Тя изглежда загубена в мислите си, погледът й се губи в далечината, някъде напред в пространството, както на повечето други фигури.

Може би най-разпознаваемата и известна скулптура е тази на странстващия Ван Гог, вдъхновена от уморения от живота художник.

Скулптурите на Бурно Каталално показват как умелото използване на негативното пространство и работата с илюзията за нестабилност спрямо гравитацията могат да бъдат изключително въздействащи. Уникалното скулптурното изпълнение привлича аудиторията с експресивното си въздействие. Зрителят лесно може да проектира собствената си история и има възможност да изследва авторефлексията на ролята да бъдеш „гражданин на света“.