мерки, правителство хората одобрение общество
сн. БГНЕС

Първан Симеонов за FN: Интересът на обществото и правителството в борбата с К-19 е общ, затова хората одобряват мерките

На фона на ежедневни брифинги с вечно повтарящ се въпрос: „Кога ще бъдат охлабени мерките“, проучване на „Галъп интернешънъл“ показа 77% одобрение към тях.

Въпросите на социолозите разкриха и всеобщите притеснения за работните места, за живота след епидемията. Какви са тенденциите, как се променя отношението и докъде ще стигне търпението на хората, как политиците ще излязат от ситуацията и ще стане ли ген. Мутафчийски политик?

Първан Симеонов

С тези въпроси се обърнахме към социолога и политолог Първан Симеонов от “ Галъп интернешънъл“. Вижте експертното му мнение!

 

––––––––––––––-

– „Галъп“ излезе с второ международно проучване свързано с разпространението на коронавируса по света. Кое най-вече се променя в отношението на хората с времето?

– На различните места е различно, но има няколко открояващи се тенденции. На места хората подценяваха заплахата, например в САЩ, а сега я приемат даже много сериозно. Втората тенденция е, че има общества, които освен пика на заразата са минали и пика на тревогата (например в Италия). Третата тенденция навсякъде е свързана с все по-осезаемата тревога от социалните последици от пандемията. Хората се страхуват от коронавируса, но повече се боят от икономическата криза, която идва след това.

– В България декларираме висока степен на одобрение на мерките за извънредното положение, в сравнение с предишното ваше проучване. На какво се дължи това?

– Ние сме в средата по отношението и към заплахата и към мерките, които се взимат. Да кажем, че сме представителни в този смисъл. Обяснението е, че при подобна заплаха хората „искат – не искат“ се съобразяват с действащото правителство, защото интересът е общ, а различията се губят.  Много малко са изключенията и те са в държави като Япония, Тайланд и САЩ, разбира се. Но в Съединените щати обществото е дълбоко разделено по оста правителство – всички останали. За всички останали страни наблюдаваме подкрепа, включително в Германия, където при предишното изследване тя не беше толкова висока. Това е обяснението – страх и подкрепа за мерките на властта.

– Кога можем да очакваме изчерпване на търпението на българина за строгите мерки и изолацията?

– Вече има симптоми на известно обществено успокояване. С въпросителен знак и аз се надявам това да не е преждевременно. Ние направихме няколко изследвания във времето и в тях ясно пролича как тревогата първо се покачва, после остава висока, но спира да расте. Бяхме готови да се откажем от някои свои права, но това осезаемо намалява.

Дали ще настъпи точка на пречупване? Ако мерките са успешни и колкото по-успешни са те, толкова по-ненужни ще изглеждат в очите на много хора. Т.е. ако мерките са правилни и заболеваемостта е ниска хората ще започнат да се оглеждат за алтернативни варианти. За момента обаче, това е фокусирано само в социалните мрежи, а те изпреварват обществото. А то не е поискало ясно и на глас някакво облекчаване на мерките и все още е под влияние на уплахата.

– До каква степен смятате, че сме готови да се разделим с някои от основните си граждански права? И 73% не са ли много на фона на изолацията? Как бихте тълкували този масов отказ от граждански права?

– Това е по-малко от предното изследване, в което този процент беше 83. И това е противно на тенденцията в световен мащаб, която е за все по-голяма готовност да укрепва това. В България, Австрия и Италия тенденцията върви надолу, което означава, че нашите общества са в платото на тревогата.

коронавирус
сн. БГНЕС

– Т.е. твърдите, че повече сме уплашени за здравето си, отколкото да се тревожим за загубата на гражданските ни права?

– Категорично! Лека-полека обаче има признаци, че това се променя. Всичко зависи от нивата на заболеваемостта – ако те останат ниски тази точка на пречупване няма да е далеч. Но не съм убеден, че българското общество е толкова чувствително за либералната демокрация, по-скоро очаквам висока чувствителност по социалните и икономически въпроси.

– Двете неща не са ли свързани?

– Да, свързани са, но материалното идва първо – първо джоба после идеала. Важното ще бъде осезаемото бъркане в джоба на българското общество, а изследването показва, че това все повече се случва. Вече 9% от хората усещат в някаква степен икономическите ефекти, а това са близо половин милион души. Дори да не са загубили всички работата си, дори да приемем, че уплахата е голяма и малко прекаляват, но все пак имаме едни половин милион души, които ви казват, че на практика са изгубили основният си източник на доходи. Това е много! Това означава, че заедно със страха от епидемията си проправя път и страха за работното място. Страха за демокрацията също го има, но той остава на трето място.

– Какви биха били политическите последици от тази криза според вас?

– Зависи колко дълго ще продължи всичко това. Ако е кратко – по-скоро политическите последици в България биха били добри за настоящата власт. Защото тя получи нов кредит на доверие. Ако обаче, мерките продължат по-дълго и икономическата криза се задълбочи, това може да доведе до нова политическа ситуация и може дори на терена да се появят нови политически играчи.

Ако някой си мисли, че е добра идея тези мерки и изолация да продължат по-дълго – това е грешка, измамно е това. Колкото по-рано свърши, толкова властта би имала позитив от това и би могла по-лесно да тушира икономическите последици от епидемията. Вече за икономиката трябва да мислим.

– Повечето анализатори виждат политическо бъдеще за ген. Мутафчийски. Каква е вашата прогноза?

– Генерал Мутафчийски има своите качества. Оставете, че е лекар и в униформа, което само по себе си предизвиква уважение, той се оказа и добър комуникатор. От известно време той говори и като политик. Наскоро той си позволи да каже: „Ето, мерките работят“! Допреди това не си го позволяваше. Спазвайте мерките е изказване на медик, докато „мерките ми работят“ – това вече е малко политическо изказване, защото издава самооценка и е мотивационно. Защото ген. Мутафчийски е лошият вестоносец, той е този, който затяга мерките и т.н.

Всичко зависи колко бързо ще се справят. Защото ако затънат в положението крачка напред-две назад, ако попресолят манджата с тези нощни брифинги, може да се окаже, че са надценили обществената оценка. Както се знае обществената любов трудно се задържа. Тя трудно се печели лесно се губи. Тези брифинги до едно време карат хората да се замислят, но от друг момент може да оставят впечатлението, че някой печели точки или по-лошо, че това извънредно положение се задържа, за да може хората да мислят за алтернативи и да противоречат. Всичко е въпрос на мярка! Засега данните показват, че тя не е премината.

– Хората са на мнение, че след коронавируса нищо няма да е като преди. Вие споделяте ли това мнение и къде най-вече нещата ще се променят кардинално?

– Ще се обострят социалните разломи – богати-бедни или труд-капитал. Това е основното притеснение – цепнатините в нашия свят, които социалните системи в последните години позаличиха тук-там. Икономическите последици от епидемията ще доведат до загуба на работни места и това ще обостри социалните противоречия. Т.е. може би, светът може да стане по-ляв.

– Виждате ли края на неолибералния капитализъм?

– Ние все пак живеем в Европа, която успява да балансира пазарния фундаментализъм със социални мерки. Това се отнася и до България, която е социална държава. В нашата част от света ще се задълбочат процеси, които вече са започнали. Ето например, сега ще осъзнаем колко е важно публичното здравеопазване. По-скоро сега САЩ ще трябва да го осъзнаят. Мисля че, социалната чувствителност ще се обостри и ще има някакви форми на олевяване. Зависи колко дълбока ще е кризата.

– Очаквате ли някакви промени в геоикономиката – преместване на производства, завръщане към традиционни такива??

Това е шанс за Източна Европа. Това генерално е шансът ни като общество малко да се приземим, да се върнем на Земята – нашият Западния, консуматорския свят да започнем да ценим повече базисни ценности като солидарността, общите механизми за взимане на решения, да забравим да мислим за здравеопазването като за стока, да започнем да се доверяваме да потребяваме повече продукция, която е произведена в нашите райони.

Да имаме малко повече страх от какъвто и да било прогрес – технологичен, транспортен или търговски. Да преоткрием дома, близките хора. Вирусът прави една консервативна мини революция в нашите общества, защото ни връща към базисни ценности като да си приготвиш храната вкъщи, да почиваш наблизо или просто на двора си и да преоткриваш грижата за другия и солидарността. Вирусът ще има един ползотворен, отрезвяващ и очовечаващ ефект за всички нас.

- реклама -