Народно събрание
сн. БГНЕС

Парламентът се събира за последно, за да се разпусне

На 25 март депутатите се събират за последно в пленарната зала с една единствена точка в дневния ред – да закрият и изпратят в историята 44-то Народно събрание.

Скандали между управляващи и опозиция, сложни процедурни хватки, бойкот на заседанията, викове „оставка“ в пленарната зала и преместване в нова сграда – трудно би било да се проследят всички сюжетни линии, развили се през последните четири години в законодателния орган, който е първият с пълен мандат от 2009 г. насам.

Първият парламентарен звънец на 44-тото НС удари на 19 април 2017 г.

Първият работен ден на 44-то Народно събрание/сн. БГНЕС

Оттогава досега народните представители са гласуваха промени в стотици законопроекти и одобриха оставките на няколко министри от кабинета, включително и на един вицепремиер. Депутатите започнаха мандата си в една сграда – историческата с познатия надпис „Съединението прави силата“ и го завършват в друга – бившият Партиен дом. Ремонтът за десетки милиони и новата пленарна зала предизвикаха противоречиви реакции, а в крайна сметка трибуната се оказа недостъпна за хора с увреждания и се наложи депутат на инвалидна количка да положи клетва от последния ред.

Парламентът стартира работа под председателството на Димитър Главчев от ГЕРБ, но той изкара на президиума едва няколко месеца, след като позицията успя да извоюва неговата оставка. Заради остър дебат в залата, от който бе отстранена лидерката на левицата Корнелия Нинова, Главчев сдаде поста на Цвета Караянчева.

сн. БГНЕС

Градусът на напрежението около Караянчева също беше висок, а в края на мандата тя на няколко пъти се озова в центъра на публични скандали заради нейни действия или думи. Опозицията искаше и нейната оставката, но мнозинството успя да я запази на поста.

От 44-ият парламент си тръгнаха и някои знакови за политическия живот лица, сред които бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, който основа собствена партия със заявка отново да участва в парламентарния живот. Напусна го и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който замени депутатската банка с място в Столичния общински съвет.

Групите на партиите също се редуцираха значително, а в края на мандата нечленуващите в парламентарни групи депутати са 19. Най-много се оказа от БСП.

Двама души се превърнаха в знакови със своето отсъствие. Единият по традиция бе депутатът от ДПС Делян Пеевски, за когото справка на сайта на парламента показва, че почти всички от отсъствията му са извинени. Другият е премиерът Бойко Борисов, който е канен от депутатите на изслушване цели 15 пъти, но се е явил едва 3.

сн. БГНЕС

Друга справка пък показва и депутатите-рекордьори по наложени наказания заради нарушаване на реда в пленарната зала. В нея безапелационен водач е Павел Шопов от „Атака“, който е санкциониран цели 9 пъти – 3 пъти със забележка, 3 пъти с порицани и 3 пъти е бил отстраняван от заседание. Второто място е за Спас Гърневски от ГЕРБ, чийто цветущ език му е коствал 2 порицания и 1 забележка. Следват Антон Кутев и Стоян Мирчев от БСП, които си разделят 3-тото място с по 3 наказания. Лидерът на опозицията Корнелия Нинова също е била санкционирана със забележка и отстраняване от заседание.

- реклама -