Изборен кодекс, промени, ГЕРБ, машнно гласуване Народно събрание, гласуване, промени, бюджет, НЗОК

Парламентът прие окончателно промените в Изборния кодекс

След два дни дебати депутатите приеха окончателно на второ четене промените в Изборния кодекс.

На следващи избори ще се гласува с хартиени бюлетини и с машини, като избирателят ще може да избира как да упражни правото си на глас, реши парламентът.

Централната избирателна комисия /ЦИК/ ще осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване.

Депутатите решиха при обявена извънредна епидемична обстановка в страната, гласуването да може да се произведе в два последователни дни, а сроковете свързани с отчитане на изборните резултати, да се удължават пропорционално на удължаването на изборния ден.

Депутатите приеха още, че национален референдум може да се провежда и по въпроси от компетентността на Велико народно събрание.

Промяната в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление беше предложена от ВМРО чрез заключителните разпоредби на промените в Изборния кодекс.

Предложението не беше подкрепено от правната комисия, но получи подкрепа в пленарната зала със 114 гласа „за“, 61 „против“ и 2 – „въздържал се“.

Отхвърлено беше предложението на ВМРО да се намали нужният брой жители за образуване на кметство от 350 на 200 души и те да могат да си избират кмет.

Депутатите не приеха и предложението между първо и второ четене от Красимир Ципов и група народни представители, с което се предлагаше създаване на глава петнадесета „а“ с наименование „Избори за народни представители за Велико Народно събрание“.

Управляващите искаха 200 народни представители да се избират по пропорционалната изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони с кандидатски листи на партии и коалиции, а 200 да се избират по мажоритарна изборна система с едномандатни изборни райони

- реклама -