Пари от държавата важни само за 11,18% от бизнеса
Съвсем малка част от бизнеса разчита на обществените поръчки като
източник на приходи. Това показва проучването “Бизнес барометър” на
УНСС сред ръководителите на фирми. От тях 11,8% посочват поръчките
като пречка в дейността им.
В същото време доверието в държавата не е особено високо, защото 55,8%
от анкетираните смятат, че обществените поръчки са нагласени и само 7,5 на
сто са отбелязали, че са честни.
По-голямата част от компаниите не чакат пари и от плана за възстановяване
– 21,4 на сто от мениджърите отговарят, че не са запознати с мерките в него, 18,3 на
сто не могат да преценят, а 14,1 на сто имат слаби познания. 45,4 на сто смятат, че
имат пълната информация. За въздействието на мерките в плана върху бизнеса 39,8
на сто не могат да отговорят, близо 11% го определят като отрицателно, а близо 30%
казват, че няма да има ефект. Положително са отговорили около 20%.
Според проф. Симеон Желев – ръководител на проекта “Бизнес барометър”, недоброто
познаване на мерките по плана се дължи на липсата на информационна кампания.
Влизането на България в Шенген се оказва благоприятно за 35,3% от анкетираните.
37 на сто са отговорили, че не виждат отражение, 15,9 на сто не могат да преценят, а
5,3 на сто го оценяват като отрицателно.
За въвеждането на еврото фирмите са разделени, като преобладаващото становище е,
че няма да се отрази на бизнеса им (27%). 17 на сто посочват, че този въпрос не ги интересува.
Върху отговорите за ефекта от еврото оказва значение големината на компаниите.
Микрофирмите са песимистично настроени – 26,9 на сто от тях смятат, че няма да се
отрази, а 48,7% го оценяват като отрицателно.
При малките и средните фирми близо половината смятат, че еврото ще повлияе положително.
Между 31 и 35% са отговорили, че няма да има отражение. Големият бизнес е най-добре
настроен към приемането на еврото – за близо 2/3 от фирмите е положително.
Проучването показва още, че за основна част от компаниите през 2024 г. не е имало
съществени промени за бизнеса им, а за 21,4% тя е била по-лоша.
Като цяло очакванията за 2025-а са положителни,
43 на сто смятат, че ще е по-добра от 2024 година,
38 на сто – че ще е същата, а 19 на сто – по-лоша.
Най-оптимистично са настроени големите компании с над 250 души персонал, 46
на сто от тях залагат за успешна година. Най-малък процент оптимизъм има при
микрофирмите – 24% смятат, че ще е по-лоша.
Според проф. Желев най-малките се притесняват от промените на средата, както е и
при децата. Заключението е, че общата картина за тази година са
предимно оптимистични очаквания,
следвани от неутрални и песимистични.
По отношение на отделни елементи на бизнес средата оценката на компаниите е противоречива.
За два от тях очакванията са оптимистични. Това са търсенето на стоките и услугите и
възможностите за наемане на качествена работна сила.
За други два са песимистични, макар и слабо – данъчната и осигурителната тежест.
За останалите три са неутрални – цените на пазарите, на които работят, конкуренцията,
достъпа до кредити и други финансови източници.
Бюрокрацията – сред големите проблеми
Корупцията, достъпът до кредитиране и нагласените обществени поръчки не са сред
основните проблеми за бизнеса. Най-голямото затруднение, както в. “24 часа” вече писа, е
намирането на квалифицирана работна сила. Най-много това се отразява на големите
компании – 61 на сто са го определили като проблем номер 1, първи е и за средния и малкия бизнес.
Голямо затруднение, посочено на второ място, са административните и бюрократични пречки.
Държавните правила и свръхрегулации тежат най-много на малките фирми. Класиралата се на
трето място нелоялна конкуренция е посочена най-мното от микро- и малките фирми – съответно
42,5 и 40,5 на сто. Цените на енергоносителите са чак на четвърта позиция като затруднение.
Сред 13 проблема, които са очертали фирмите, корупцията е на пето място отзад напред, след нея е
конкуренцията на чуждестранните компании, силата на търговските вериги и на последно място –
достъпът до кредити.
Зареждане ...