Оцеляла при обсадата на Ленинград рускиня помага на засегнати от пандемията

Като дете по време на обсадата на Ленинград през Втората световна война, Галина Яковлева се научила как да побеждава страха. Днес тя прилага наученото, като доставя храна на хора в нужда, поставени под карантина заради пандемията от новия коронавирус, предаде Асошиейтед прес.

80-годишната Яковлева кара бял миниван и всеки ден прекосява Санкт Петербург, за да посещава възрастни хора и семейства с малки деца в нужда. Тя се е отдала на благотворителност от десетилетие и не позволява на новия коронавирус да я спре.

„Не се страхувам от него. Карам минивана си сама. Душа не ми дава да изоставя всички хора, които се нуждаят от внимание“, казва тя. Обяснява, че има договорка с магазини за хранителни стоки и зеленчукови борси за определени дни в месеца. „Ако не взема това, което трябва, храната ще се развали и хората, които се нуждаят от нея, няма да я получат“, казва Яковлева.

Пилеенето на храна е немислимо за човек, преминал през глада на обсадата в периода 1941-1944 г. Тогава градът е постоянна мишена на атаките на нацистките сили, прекъснати са линиите за доставка на продукти, умират 800 000 души.

„Никога нищо не сме изхвърляли. Как може да изхвърлиш хляб?“, казва възрастната рускиня.

Детската градина, в която ходела като малка, била бомбардирана и тя и още няколко деца се скрили във водосточна тръба. Шокът бил толкова тежък, че тя не продумала година след това. Като възрастна Яковлева сменила няколко работни места, където придобила умения, нужни й сега за набиране и разпределение на помощите. Карала е трактор, линейка и тролейбус.

Преди около десет година създава фондация „Доброта“, за да помага на хора в неравностойно положение. Установява връзки с магазините за хранителни стоки в града, с пекарни, ферми, дори с театри. Фондацията ѝ подпомага над 500 души.

Дейността на Яковлева не се е променила особено по време на пандемията, с изключение на някои нови порядки в събирането и разнасянето на продуктите. Мъжете сега товарят буса й без пряк контакт с нея и понякога тя оставя продуктите пред входната врата на получателите. Мнозина от тях обаче продължават да отварят вратата и да търсят контакта с нея.

„Не знам как щях да живея заключена вътре цял месец, ако не беше Галина. Тя ми носи мляко, хляб, всичко – за да не умра от глад“, казва Любов Травкина, на 83 години. „Изумена съм. Тази жена живее само заради другите, не са себе си“, добавя тя.

„Винаги трябва да мислим как да помогнем на другите, поне малко. Не само да си лежим на дивана“, казва Яковлева.

- реклама -