Откриха в кръвта на столетници тайната на дългия живот

Откриха в кръвта на столетници тайната на дългия живот. Изследване установява, че не боледували от диабет и нямали проблеми с бъбреците.

Последната публикация с амбиция да посочи маркери, които подсказват шанса човек да прехвърли век живот, е от шведско проучване, пише „24 часа“. То намира отговор на загадката в кръвта на дълголетниците. Швеция е сред държавите със завидна продължителност на живота и бързо нарастващ брой столетници.

За последния половин век навършващите 100 г. са се увеличили над 20 пъти.

Според изследователите днешните столетници имат сходни резултати от кръвни тестове по показателите, които говорят за диабет, бъбречно увреждане и сърдечносъдово здраве. Проучването анализира в специализираното издание “Геросайънс” здравето на над 44 хиляди души. Те са родени между 1893 и 1920 г. които са били на възраст между 64 и 99 години. Тогава кръвните им проби са тествани за първи път. След това са проследявани, докато наближат 100-годишна възраст. До тези впечатляващи години достигат 2,7% от извадката.

Изключителното дълголетие е резултат от сложно взаимодействие

на различни предпоставки, които не са изучени достатъчно. Със сигурност включва генетично предразположение и фактори на начина на живот.

Анализът на шведския екип сравнява 12 молекули в кръвта, свързани с метаболизма, възпалението, работата на черния дроб и бъбреците, които са били свързвани със стареенето и смъртността в предишни проучвания.

Учените от Каролинския институт са се съсредоточили върху общия холестерол и кръвната захар като маркери на метаболизма, пикочната киселина, показваща нива на възпаление, както и върху ензими, показателни за здравето на черния дроб, и креатинина като мярка за работата на бъбреците.

Изследователите са проверявали и количествата на албумин и желязо в кръвта.

С изключение на чернодробните ензими и албумина всички останали молекули са свързани с вероятността човек да стане столетник.

Оказва се, че супердълголетниците имат по-ниски стойности на три ключови съединения. Те са имали по-ниски нива на глюкоза, креатинин и пикочна киселина от 60-те си години нататък.

Наднормените нива на креатинина и пикочна киселина са характерни за хроничното бъбречно заболяване, а високата глюкоза – за диабета.

Много малко от столетниците са имали ниво на глюкоза над 6,5. Това е границата, над която се говори за диабет. Изследователите са проследили и общия холестерол и желязото. Резултатите за холестерола, поднасят изненада. Възрастните с най-ниски нива на общ холестерол и желязо имали по-малък шанс да достигнат 100 г. от тези с по-високи стойности.

Изследователите смятат, че въпреки това констатациите предполагат “потенциална връзка между метаболизма, храненето и дълголетието”.

Учените обаче не се ангажират с препоръка на конкретни фактори за начина на живот или гени, отговорни за “благоприятните за супердълголетие” кръвни показатели.

Според екипа обаче е логично да се мисли, че фактори като храненето и приема на алкохол играят роля в една или друга посока в зависимост от здравословните норми. За прогнозата за дълголетието може да е от полза проследяването на бъбречните и чернодробните маркери, глюкозата и пикочната киселина след 6-ото десетилетие от живота.