Финландия Лапландия сияние дядо Коледа

Откъде идва Дядо Коледа?

За първи път легендарният Дядо Коледа се появява през 1822 г. в поемата на Клемент Кларк Мур „Гостуването на St. Nicholas”. Писателят я създава като коледен подарък за децата си.

В поемата Дядо Коледа е дребен като елф. Той идва от Севера с шейна, дърпана от малко еленче. Коледа прескача от покрив на покрив, спуска се през комина, за да остави подаръци закачените край камината чорапи.

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.

Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Година след появата на поемата, тя е публикувана в местен вестник, без да се посочва кой е авторът. Оттогава многократно излиза под заглавие „Нощта преди Коледа”. А разказът за добрия старец, който влиза през комина, за да остави подаръци, става реалност в най-прекрасното и вълшебно време в годината.

През 1939 г. Робърт Мейс създава разказ за гальовното еленче Рудолф. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Образът на Дядо Коледа в нормален ръст се появява за първи път в хумористичен вестник – негов автор е роденият в Германия карикатурист Наст. Добродушното старче има бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!

В Гърция твърдят, че Дядо Коледа е реална личност. Свети Василис е историческа фигура от първите векове на християнството, родом от заможно семейство. Той разпространява христиняството, като едновременно с това развива благотворителна дейност. Той става и градоначалник на малък град. Един ден нашественици се готвели да нападнат. За да предотврати нападението, Свети Василис събрал ценни предмети на своите съграждани – така щял да плати откуп и да спаси града си. Нападателите обаче се отказали от нападението и събраните ценности вече не били необходими. Тъй като нямал регистър – кой какво е дарил, Василис наредил да се приготвят малки питки, като във всяка от тях имало по един ценен предмет. Така се появила традицията за питата с паричката.

- реклама -