Един човек, който никога не е съществувал, дузина преправени документи, а нацистите пратени за „зелен хайвер“…
Това представлява накратко известната операция Минсмийт, с която британските тайни служби успяват да заблудят германските генерали по време на Втората световна война, че се готви щурм на Гърция и Сардиния. А, всъщност целта е да се прикрие планираното настъпление в Сицилия, откъдето ще се отвори Средиземно море за съюзническите кораби и би позволило нападение срещу континентална Европа.
Британците вкарват в клопка нацистите, използвайки умело шпионската мрежа за двойни агенти и дезинформация. Те спускат над Испания тялото на майор от Кралската морска пехота, загинал в самолетна катастрофа. Знаят добре, че след като претърсят тялото, неутралните испанските власти, които си сътрудничат добре по това време с хитлеристкото контраразузнаване ще позволят и на германски агенти да изследват намереното.
Всъщност тялото, което е използвано не е на никакъв военен, а на скитник, който починал след като погълнал отрова за мишки. От възникналата обаче химическа пневмония, белите му дробове били пълни течност. Това правело смъртта автентична – удавяне в морето.
Тялото било доставено тайно с британска подводница и изхвърлено на испанския бряг от морските течения
Към фалшивата самоличност на „майор Уилям Мартин“ е прикрепена и мнима годеница- Пам. Покойникът носи в себе си нейна снимка, две любовни писма и фактура за годежен пръстен.
Автентичността около измислената самоличност е толкова прецизна, че в чантата му британците слагат части от билети за Лондонския театър, билети за автобус, сметка за 4-дневен престой в Naval and Military Club и фактура от Gieves & Hawkes за нова риза. Последното за малко да провали мисията, тъй като военните не плащат в този магазин в брой.
Датите от билетите и престоя показват, че майор Мартин напуска Лондон на 24 април. Ако тялото му е изхвърлено на брега на 30 април, това би означавало, че е летял от Англия и прекарва няколко дни в морето след катастрофата на самолета.
За да направят образа по-правдоподобен, Монтагу и екипът му решават да представят офицера като леко небрежен. Личната му карта е маркирана като временна, тъй като е загубил своята, а пропускът му в Обединени операции е изтекъл няколко седмици преди заминаването и не е подновен. Тези последни елементи носят определен риск, тъй като Абверът може да се усъмни, че секретни документи са поверени на небрежен мъж.
Документите, които намират германците
Германски оперативни работници заснемат документите от чантата на „майора“ преди трупът му да бъде върнат на британските власти. Фалшификатите действително са най-високо качество изработка. Покойникът пренася писмо от генерал-лейтенант сър Archibald Nye, заместник началник в Имперския генерален щаб до генерал сър Харолд Александър, командир на 18-та група армии, разположена в Алжир и Тунис.
В него се споменават важни въпроси, като съюзническите планове за Средиземноморието. Писмото разглежда операция Хъски като план за нападение в Гърция от войски, разположени в Египет и Либия под командването на генерал Хенри Уилсън. Посочени са два района по бреговете, където ще се извърши десантът, както и някои от назначените военни части. Писмото споменава за втора планирана атака с кодово название Бримстоун, чиято цел е Сицилия. От това се подразбира, че войските под командването на Харолд Александър в Тунис ще извършат нападение над Сардиния, която е единствената друга възможна цел. В писмото Арчи добавя „имаме голям шанс да накараме германците да мислят, че целта ни е Сицилия.“. Писмото, както и останалите лично документи на покойника са сложени в куфарче.
Но, как тялото и куфара да бъдат открити заедно?
Екипът първоначално обмисля дръжката да бъде поставена в ръката и задържана там от вкочанясването след смъртта. Но тъй като захватът може да се отпусне и куфарчето да отплува, те снабдяват майор Мартин с покрита с кожа верижка като тези на банковите и бижутерийните куриери.
Верижката се спуска свободно от ръкава до куфарчето. Британските офицери куриери не използват такива, но това може да не е известно на германците. Възможно е също един истински куриер да ползва такава верижка при изпълнението на особено важни задачи. Понеже е малко вероятно майорът да държи куфарчето прикачено към китката си по време на дългия полет от Англия, верижката е закрепена за колана на тренчкота му.
Тялото е намерено от рибари на 30 април 1943. След около седмица документите стигнали до върховното немско командване и те повярвали на абсолютно всичко. Германците преместили 90 хиляди войници в Гърция, Сардиния и Корсика. Мусолини и много немски генерали всъщност били скептични и смятали, че атаката ще е срещу Сицилия. Въпреки това Хитлер пренебрегнал предупрежденията и повярвал на фалшивите документи. Италианската флота също дислоцирала голяма част от корабите си край гръцкия бряг.
На 9 юли 1943 Съюзниците нападнали Сицилия като срещнали слаба съпротива. Германците били толкова убедени, че истинската атака ще е срещу Гърция, че оставили войските си там още две седмици след десанта, мислейки, че нападението в Сицилия е само заблуждаваща маневра. Благодарение на успешната операция Италия била лесно покорена от съюзническите войски, Мусолини бил свален, а германците трябвало да се откажат от планирана мощна атака в Русия и да прехвърлят войски на юг за защита. Нещо повече, след няколко месеца Съюзниците провеждали настъпление в Нидерландия. Те обаче сериозно объркали нещата и този път истински секретни документи били изгубени на бойното поле. На тях имало всичко – разположението на войските, направленията по които щяло да се атакува. Немците ги намерили, но отказали да им повярват, мислели, че това отново е уловка.
Операцията „Минсмийт“ се оказала една от най-успешните мисии през Втората Световна Война. Един от нейните създатели – лейтенант Монтагу през 1953-та пише книгата „Човекът, който никога не съществуваше“, която става бестселър. По-късно по нея правят и игрален филм.
Зареждане ...