Иван Обрейков Елена Йончева финансиране филми Афганистан Чечня

Операторът Иван Обрейков за FN: Добре е истината по случая с Елена Йончева да излезе наяве

Иван ОбрейковИван Обрейков е дългогодишен оператор в Българската национална телевизия. Снима с най-известните телевизионни журналисти документални филми в десетки горещи точки на планетата. Те му създават славата на ас сред военните оператори, заснел много от продукциите си под дулата на автоматите. Вижте какво разказа той за работата си с Елена Йончева и какво мисли за скандала с финансирането на тези пътувания.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

Ти си човек, който познава и е работил с Елена Йончева, къде сте снимали и къде е било най-опасно?

Аз работих  с Елена горе-долу от 1994 до към 2000 г. През това време ходихме да отразяваме изборите в Южна Африка през 94 г., което беше много екстремно. Имахме среща с Нелсън Мандела и с тогавашния президент Деклер. Работата беше много сложна от гледна точка на това, че трябваше да се доберем до тези хора. Това изискваше много усилия, но в крайна сметка успяхме. Елена е много напориста и гледа да свърши работата, да направи програма максимум.

След това заминахме за Чечня, където също беше доста интересно. Там направихме интервю с Дудаев, когото след това го убиха и може би това е единственото интервю във филмотеката на БНТ, което всъщност е и единственото у нас. Обикаляхме доста и имахме невиждана подкрепа от чеченците, които обичаха България. Много от тях бяха идвали или учили у нас и пресъздадохме обстановката, такава каквато беше в момента. Тогава не беше толкова опасно, но втория път, когато отидохме, беше много по-страшно. Тогава вече имаше сериозни военни действия между руските сили и чеченците. Много неща успяхме да преодолеем, а беше истински екстремно. Ние тогава бяхме в един хотел в Грозни, който беше под контрола на ФСБ, техните руски служби и да излезеш от Грозни беше невиждано голям проблем. Почти беше невъзможно да напуснеш тази територия. А когато журналисти искаха да напуснат и излязат, им създаваха много перипетии и не ги пуснаха. Както и да е, имахме късмет и се запознахме с едни чеченци, които ни помогнаха да излезем от Грозни с автомобил и стигнахме до мястото на военните действия.

Така стигнахме до Салман Радуев.

Междувременно, докато стигнем, ни проверяваха на руски чекпойнти (места за проверка). Наложи се да се маскираме и да се качим на автобус, за да преминем. Беше важно да не приличаме на чужденци. На мен ми дадоха един калпак, на Елена забрадка, а камерата я сложих под седалките на автобуса. И така стигнахме до Радуев, който се оказа, че е учил във Варна и много обича България. И само ние и екип на CNN бяхме там и успяхме да говорим с него. Даже когато той разбра, че сме българи, спря екипа на CNN и каза:  нека българите да дойдат, искам да говoря с тях.

На какви източници на финансиране сте разчитали тогава?

По това време беше много модерно да има външни продукции в БНТ. И имаше няколко фирми, които осъществяваха тези продукции и те финансираха тези филми. Какво имам предвид под финансиране – път, командировъчни, хотелски разходи. И после, като се върнем и филмът е готов, външните продуценти получават от БНТ рекламно време. Това беше системата тогава, така работят някои продуцентски компании и сега. Идеята беше да има външни продукции, да се правят филми и да се облекчи вероятно бюджетът на БНТ. Тогава ние работехме с Радио Вижън – това са Иван Ковачев и Александър Методиев, с които и до ден днешен сме приятели и не мога да отрека нещо, което не се е случвало.

Може би, Елена е забравила за Сашо или за Иван, но аз не мога да забравя това.

Тъй като аз ходех, взимах техниката оттам и взимах и парите за командировките. Елена никога не е искала да ходи с много пари, за да не ги изгуби, но оттам насетне не знам. Това е самата истина. Сега вече тя, какво си спомня и какво не си спомня…. Но вчера видях в медиите, че е казала, че не познава Сашо и това ми се видя странно. Възможно е да е забравила, защото минаха 20 години, но аз не мога да забравя. След това заминахме за Афганистан, там вече се водеше гражданската война. И там заминахме по същия начин, с външно финансиране. За всички тези неща аз съм убеден, че има документи.

Какво мислиш за този скандал, който се разразява в момента?

Сумата, за която се говори, за мен е фрапираща. Няма начин толкова много пари да се отделят за някакви филми или интервюта. Но има неща, които не ги знам, в този период не съм бил с Елена. И какво се е случвало в Сомалия, не знам. Говори се за 2 милиона. Това са много пари освен ако няма намесени и други странични неща, които не са известни на широката публика, както не са ми известни и на мен. Все пак с два милиона се снима ниско бюджетен игрален филм. Много пари са. За скандала не мога да кажа, кой е кривият, кой – правият. Просто, нещата трябва да излязат наяве и да се разбере истината, а после всеки да си прави изводите. Обаче ако има намесена класифицирана информация, мисля че това няма да се случи.

Ако се стигне до дело, кой ще спечели според теб?

Ако се стигне до дело, не ми се вярва специализираната прокуратура да излезе с някакви  данни или доказателства, които да станат обществено достояние.  Ако е имало някакви договорки, не ми се вярва да излязат наяве. Станишев каза, че няма такива работи. Но ако има информация някъде, е добре да бъде оповестена, защото иначе изглежда, че има нещо, в което може да се съмнява всеки един човек, който наблюдава този случай.

Трябва ли да се търси истината в този случай?

Истината вероятно е някъде по средата. Но ми е чудно, ако има връзка с пленените българи – как Елена е замесена в този скандал, случайно или нарочно. Това са само догадки. Тогава е бил друг колега оператор с нея, добре е да питате него..

- реклама -