Как привидно праволинейното изображение – око, поставено в триъгълник – се е превърнало в основна тема за теоретиците на конспирацията?
Теориите за конспирация процъфтяват върху загадъчни символи и скрити визуални знаци. „Окото на Провидението“ – око, поставено в триъгълник – е един такъв символ, свързан с масонството, но свързан и с апокрифните илюминати – тайна група от индивиди, за които се твърди, че искат да контролират глобалните дела.
За загадъчния знак разказва Матю Уилсън за BBC.
Окото на Провидението има притегателна сила за любителите на конспирацията, защото е скрит на открито: не само се появява на безброй църкви и масонски сгради по целия свят, но и се кипри на обратната страна на американската банкнота за един долар.
Всъщност това е откровено странен избор за американски държавен символ. Безплътното око силно предава усещането за любопитен авторитарен Биг Брадър.
В комбинация с пирамидата под нея имаме емблеми, предполагащи древен и езотеричен култ.
И така, какъв е произходът на Окото на Провидението, защо то ни очарова толкова много и защо често е свързано с масоните и илюминатите?
Първоначално окото на Провидението е бил християнски символ и най-ранните примери за неговото използване могат да бъдат намерени в религиозното изкуство от периода на Ренесанса, за да представлява Бог.
Ранен пример е картината Понтормо от 1525 г. „Вечеря в Емаус““, въпреки че самият символ е нарисуван по-късно, може би през 1600-те.
Той е измислен като знак за състрадателното божие бдение над човечеството.
Друг ключов източник за иконата е книга с емблеми, наречена Иконология, публикувана първо през 1593 г. В по-късните й издания Окото на Провидението е включено като атрибут на „Божественото Провидение“, т.е. Божието благоволение. Както подсказва името на символа и ранното му използване, той е измислен като знак за състрадателното божие бдение над човечеството.
Надграждайки миналото
Никой не е сигурен кой първоначално го е измислил, но който и да е, е използвал набор от съществуващи преди това религиозни мотиви. Триъгълникът е дългогодишен символ на християнската Троица на Отец, Син и Свети Дух; понякога в предишни векове Бог дори е изобразяван с триъгълен ореол.
Светлинните лъчи, които често се показват, излъчвани от символа, също са вече съществуващ знак за Божието сияние в християнската иконография.
Но какъв е произходът на това зловещо безплътно око?
Бог е бил изобразяван по множество загадъчни начини и преди, като например с една ръка, излизаща от облак, но не и като око.
Справедливо е да се каже, че окото, представено изолирано, има своето присъщо психологическо въздействие, показващо авторитет и съзнателна бдителност.
Този ефект се наблюдава в природата при някои животни, които имат „очни петна“ по кожата си, за да плашат хищниците.
Но има по-дълбока история за окото като символ за наблюдение, която ни връща към най-ранните известни религии. През третото хилядолетие пр. Н. Е. шумерите предават светостта на някои скулптури, като необичайно разширяват очите. Така те засилват усещането за концентрирана бдителност.
Но именно древните египтяни са създателите на отделеното око като мотив: например чифт очи, нарисувани върху ковчег, които позволяват на мъртвите да виждат в отвъдното.
И един от най-известните от всички египетски символи е Окото на Хор.
Този мотив всъщност е хибрид на човешко и соколово око и включва маркировката на тъмните вежди и бузи на птицата.
Според древната египетска митология бог-цар Хор (често изобразяван като сокол или с глава на сокол) е изрязал очите си в битка с чичо си Сет. С помощта на Тот по-късно той излекува очите си. Следователно Окото на Хор е защитен символ, често използван като амулет, скулптура, достатъчно малка, за да може човек да носи в джоба си като форма на защита.
Този и други египетски йероглифи на изолирани човешки очи продължават да влияят върху европейската иконография през Ренесанса. По това време учените и художниците са очаровани от египетската писменост – единственият проблем е, че те не го разбират напълно и опитите за преводи обикновено са осеяни с неточности.
Изгубени в превода
Това произтича от фундаментално неразбиране на първоначалната употреба на йероглифите. В днешно време знаем, че те са писмен език с предимно фонетични знаци, но през 1400-те и 1500-те години се смята, че имат много по-мистично значение. Символите в йероглифното писане – животни, птици и абстрактни форми – се смятат за умишлено загадъчни, като всеки от тях създава значение чрез въображението на зрителя, а не като част от езикова система. За това се смята, че те са отворени пъзели, които съдържат множество значения.
Окото на Провидението е символ, почти създаден специално, за да бъде интерпретиран, а може би дори погрешно тълкуван.
Тази вяра има огромен ефект върху европейското изкуство. Когато излизат речници на символи, като емблемата на Андреа Алчиати от 1531 г. и по-късно Иконологията на Чезаре Рипа, акцентът е поставен върху загадъчните, често силно сложни визуални символи, при които зрителят е участник в дешифрирането, както и в конструирането на значения от тях.
В резултат на това, на Окото на Провидението се придава умишлено езотеричен външен вид. Това е символ, създаден почти специално, за да бъде тълкуван и може би дори погрешно. И това наистина се осъществи в края на 18 век.
Три ключови примера от този период демонстрират нарастващо разнообразие в символиката на Окото на Провидението.
В следреволюционна Франция, в Декларацията за правата на човека и гражданина на Жан-Жак-Франсоа Льо Барбие от 1789 г. съдържа текст с Окото на Провидението на върха. В този случай тя се е превърнала в инструмент на патерналистичен разум, който наблюдава новата егалитарна нация.
Във Великобритания, през 1794 г. Джеръми Бентам възлага на архитекта Уили Ревели да му проектира лого за неговия „Паноптикум“ – нов революционен затвор, целящ да позволи непрекъснато наблюдение на всяка клетка.
Полученият дизайн на видно място включва Окото на Провидението – символ на немигащия поглед на правосъдието – заобиколен от думите „милост“, „справедливост“ и „бдителност“.
Няколко години по-рано, през 1782 г. е открит Великият печат на Съединените американски щати.
Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин и Джон Адамс са предложили идеи за дизайна, но Чарлз Томсън, секретар на Континенталния конгрес, излиза с идеята за пирамидата и Окото на Провидението, сред останалите елементи на печата, в сътрудничество с млад адвокат и художник на име Уилям Бартън.
Недовършената пирамида е била предназначена да символизира „сила и продължителност“, като 13 нива представляват 13-те оригинални щата на Америка.
Окото на Провидението – подобно на другите два примера от същия период във Великобритания и Франция – е конвенционален символ за надзора на Бог върху тази прохождаща нация.
В нито един от тези примери масонството не е свързано с избора на символ.
Илюминатите
Подробностите за ранните години на първоначалната група, основана в Бавария през 1776 г. и разпусната през 1787 г., са сравнително неясни. Неудобно също така не знаем колко важни са били визуалните символи за първоначалния орден. Вярно е, че илюминатите са вдъхновени от идеите, стоящи зад масонството, което спорадично е използвало Окото на Провидението като символ на Върховния архитект (Бог), следвайки примера на много други църкви по това време. Въпреки това, масоните не използваха широко окото на Провидението поне до края на 18-ти век, когато
За съжаление на конспираторите, Окото на Провидението на банкнотата от един долар ни казва много повече за естетиката от края на 18-ти век, отколкото за авторитета на тайните елити.
В наши дни
В съвременната епоха Мадона, Джей Зи и Кание Уест са обвинени в използването на илюминатска иконография, включително Окото на Провидението.
Но вместо каквато и да е връзка към илюминатите, общото между всички тези музиканти е взискателното око за емблематичното (а може би и за провокацията) – както във визуалните елементи, така и в мелодията.
Зареждане ...