Окончателно! Убиецът на Виола ще лежи зад решетките 22 години

Вече е окончателно ясно – убиецът на Виола ще лежи 22 години и 6 месеца в затвора. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решение на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно, съобщиха от кабинета на председателя на ВКС. Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по касационна жалба от подсъдимия Стефан Станев и по касационна жалба от частните обвинители В. Н. и Р. Н. срещу въззивното решение на САС, с което е изменена присъда от 03.11.2017 г. на Софийския градски съд (СГС), като е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на 22 години и 6 месеца.

Подсъдимият е признат за виновен, че е убил Виола Николова по особено жесток начин. Съдът му е наложил наказание от 25 г. лишаване от свобода при условията на съкратено съдебно следствие и когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 г.

Подсъдимият е признат за виновен и за държане без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества), като му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. Определено е едно общо най-тежко наказание в размер на 25 г. лишаване от свобода, присъединена е и глоба от  2000 лева.

Тричленният състав на ВКС приема касационните жалби за допустими, но неоснователни.

Съдът е категоричен, че няма нито допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито неправилно приложение на материалния закон. Няма нито неяснота относно волята на градския съд, нито пък е налице някаква съзряна липса на мотиви, в каквато насока са част от доводите на защитника на подсъдимия, което да е ограничило по някакъв начин правото на защита на която и да е от страните в процеса, за да се претендира ново разглеждане на делото било от въззивния, а още по-малко от първоинстанционния съд.

Според ВКС е неоснователно и твърдението на частното обвинение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с преминаването от разглеждане на делото по общия ред към провеждане на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, ограничило правото им на защита да претендират налагането на най-тежкото предвидено за престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК наказание.

В мотивите се посочва, че съгласно чл. 374 от НПК, доколкото няма специални правила в Глава 27 от НПК, прилагат се общите правила на НПК. И след като няма ограничение за прилагане на някоя от диференцираните процедури на съкратено съдебно следствие за постигане на заложените от законодателя цели, тя е приложена правилно и съдът е изпълнил задълженията си, то няма как да се твърди да е допуснато съществено нарушение на правилата на Глава 27 от НПК.

По отношение на твърдяното от частните обвинители процесуално нарушение заради неприемането на гражданските искове за съвместно разглеждане с наказателния процес, върховните съдии пишат, че не е налично такова нарушение както защото не ограничава ничии права в този процес, така и защото не препятства исковото производство на пострадалите, в което при влязла в сила присъда да установят размера на причинените им болки и страдания от престъпното деяние.

Доводи по отношение на справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ се сочат и в двете касациони жалби. Тричленният състав на ВКС намира, че както първостепенният, така и апелативният съд са пределно ясни в актовете си – извършеното е „изключително тежко“ по смисъла на НК както по начина на извършване, така и с оглед причините и умисъла на дееца за извършването му.

Още повече, с оглед и на двете квалифициращи деянието обстоятелства, охарактеризиращи в негативен план неговия извършител и подбудите му да го стори. Проявеното впоследствие осъзнаване, признание и съжаление за стореното не намалява обществената опасност на същото, нито снижава обществената опасност на дееца на фона на проявената от него неоправдана агресивност и жестокост.

Правилно съдът е калкулирал в отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства упоритосттта му да причини смъртта на Виола Николова по всякакъв начин – чрез удушване, безуспешно, с помощта на клане с един, два и накрая три ножа с наранявания в дълбочина във врата й, с което накрая е успял.

„С оглед на изложените виждания на настоящия касационен състав относно смекчаващите вината му обстоятелства преминаването към най-леката алтернатива на наказанията по чл. 116, ал. 1 от НК би било неоправдана снизходителност към дееца. Така определеният му размер на наказанието лишаване от свобода е необходим както за неговото лечение, поправяне и преосмисляне на извършеното, така и за превенция на онези членове на обществото ни, които биха оправдали подобно свое поведение с неразумната злоупотреба с упойващи вещества и алкохол. Последното именно затова е обществено укоримо, защото довежда човешката личност до абсолютно неприемливо за всички поведение, което не бива по никакъв начин да бъде толерирано“, категорични са върховните съдии.