сн. БГНЕС

Огнян Минчев: Набира скорост вълна от критики към ИТН от „протестната общност“- струва ми се лицемерна

От фейсбук профила на политолога Огнян Минчев:

Набира скорост голяма вълна от критики, недоволства, обвинения и откровени подигравки от т.нар. „протестна общност“ към Слави Трифонов и това, което той претендира да е политическа партия – ИТН. Тази вълна ми се струва твърде лицемерна.

Първо, защото тя се вдига едва след като шоуменът и сценаристите демонстрираха откровено безразличие и дори презрение към нормалните претенции на протестните политици към методите на сътрудничество с ИТН. Времето на тези критики и несъгласия обаче бе доста по-рано – още когато Слави § Со. избраха поведението на невъзмутимо мълчащи – демонстративно неучастващи в политическия и обществения дебат кандидати за управление на държавата.

Второ, защото когато в продължение на цяла година различни наблюдатели припомняха кой е Слави Трифонов, каква е публичната му биография, какви са обществените му връзки и откъде – най-вероятно – идва неговия политически ресурс и неговата политическа подкрепа, говорителите на протестната общност или мълчаха, или опонираха повече или по-малко възмутено на независимите оценки за ИТН. Мои колеги, поели доброволно ролята на протестни гуру, отхвърляха очевидното – че партията на Слави е инженерингов проект на задкулисието, призван да замени изхабените олигархични връзки между корпоративното задкулисие и политическата сцена с нови.

Всичко това бе продукт на една свръх фиксация – ББ и ГЕРБ да си ходят. Да, те трябваше да си отидат от властта – особено след трите си мандата. Но тази легитимна цел не предполагаше затваряне на очите – нито за това кои са кандидатите за създаване на нова политическа фасада в лицето на ИТН, нито за широко известния факт кой стои зад тях и защо. Единици бяха тези протестни лидери, които посочваха открито Сарая и властовата пирамида, слизаща в подземието като истинския противник на реформаторското движение. Останалите се задоволяваха с претенцията да се свали политическата фасада, за да се отвори място на сцената за самите тях.

Днес българската държава е във все по-дълбока криза. Мандатът за формиране на правителство е в ръцете на хора, които не познават нито правилата, нито процедурите, по които се прави политика в една държава. Нещо по-лошо – не искат да ги знаят. Държавният глава е човек, който по протежение на своя мандат не пожела да влезе пълноценно в ролята си на легитимен политически посредник от независимата си позиция начело на държавата. Политическата хегемония на ГЕРБ и ДПС (зад кулисите) задуши възможността за нормално обновление на политическия живот и за възникване на политическа алтернатива – на пълноценни нови или обновени политически платформи, опониращи на статуквото. Официалната опозиция в лицето на БСП се самоизолира в безкрайните си вътрешни разделения и борби. В българския политически живот и в българското общество връх взимат ориентации, основани на принципа – „колкото по-зле, толкова по-добре“.

Не е необходимо да се разиграват роли на „неприятна изненада“ от това, което върши ИТН – и преди, и след мандата. Да повторим – всичко това бе предизвестено. Времето за лицемерие, радикален негативизъм и нехайство спрямо основния въпрос – какво идва след статуквото, което си отива, изтече. Да се залавяме за работа!

- реклама -