Обвиниха еврото заради проблем с краставиците у нас

Оранжериите в Горнотракийската низина работят под натиск от растящи цени

С десет дни по-късно спрямо миналата година започна засаждането на оранжерийни краставици в Горнотракийската низина. Причината не е само по-хладното време, а комбинация от по-високи производствени разходи и напрежение на пазара, което производителите свързват косвено и със въвеждането на еврото.

Край Мало Конаре зеленчукопроизводителят Иван Кабуров вече засажда първите корени в осем декара отопляеми оранжерии. Разсадът тази година обаче не е български. „Растенията са отлични, коренът е перфектен, много добре отгледани. Но лошото е, че не са произведени в България, а в завод за разсад в Гърция“, казва той пред бТВ. Гръцкият разсад е по-скъп, но за по-големи стопанства като неговото е по-лесен за управление и дава по-равномерна продукция.

Отоплението тази година е пуснато по-късно, за да се ограничат разходите.

Нощните температури навън падат до около 3 градуса, а всяка техническа неизправност може да съсипе реколтата. „Снощи за 30 минути беше отказал котелът. Температурата падна със седем градуса – от 18 на 11“, разказва Кабуров, докато зарежда пещта. Подобни колебания в началото на сезона крият сериозен риск за младите растения.

Ако преди пет години първите краставици от неговите оранжерии са излизали на пазара още в първата половина на март, сега се очаква това да стане след 10 април. Причината е проста – себестойността на продукцията расте. „Торовете поскъпнаха, енергоносителите също. Миналата седмица дори нямаше пелети на пазара. Разходите за производство се увеличават с не по-малко от 20 до 30 процента“, обяснява той.

По думите му на теория въвеждането на еврото не би трябвало да влияе пряко върху разходите в оранжерийното производство.

На практика обаче производителите усещат ефект. „Има връзка със въвеждането на еврото, защото се създаде стрес у много търговци и те увеличиха цените“, казва Кабуров. В момента българската краставица излиза от оранжериите на около 3 евро за килограм при около 2 евро и 50 евроцента година по-рано.

Допълнителен натиск идва от вносната продукция.

Според производителя липсата на достатъчно ранна българска реколта прави пазара зависим от чужди доставки. Той твърди, че част от вноса влиза без начисляване на ДДС, което изкривява конкуренцията и поставя родните производители в по-неизгодна позиция.

За да компенсира скока на разходите, Кабуров се опитва да пести от отопление, но признава, че това е игра на ръба. В крайна сметка цената за крайния потребител, по думите му, не се определя от оранжерийния производител, а от търговските вериги и посредниците по веригата, където натискът и спекулата са по-силни от реалната себестойност.